Изх. №20-00-114/11.04.2016 г.
ДДС, чл.69, ал.1
ДДС, чл.70, ал.1,т.4
ДДС, чл.71
ЗЗД, чл.228
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване прието с вх. №. относноприлагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
„..“ ООД, в качеството си на лизингополучател има сключен договор за оперативен лизинг на автомобил. В договора няма опция за придобиване, като основните рискове и изгоди не се прехвърлят на дружеството лизингополучател, и сборът на лизинговите вноски е различен от пазарната стойност на автомобила. Той ще се използва за управленската дейност на дружеството, като върху разходите за неговата експлоатация ще се начислява окончателен данък по реда на чл. 204, т. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Възниква ли право на приспадане на данъчен кредит за лизинговите вноски на автомобила, и за стоките и услугите, свързани с неговата поддръжка и експлоатация?
Предвид изложената фактическа обстановка,въпросииотносиматакъмтях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Условиятаиредът за упражняване правото наприспаданенаданъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл.68 – чл.72 от ЗДДС.
Съгласно общите изисквания на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. По силата на посочената разпоредба на чл.69, ал.1 от ЗДДС наличието на право на приспадане на данъчен кредит се определя в зависимост от бъдещото използване на получените стоки и услуги.
За да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, същите трябва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки по смисъла на чл.12 от ЗДДС.
Освен изискването, стоките и услугите да се използват за облагаеми доставкиследва да се имат предвид ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, които са регламентирани в разпоредбата на чл. 70 от ЗДДС.
Едно от ограниченията е предвиденото в чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС в редакцията на нормата до изменението й със ЗИД на ЗДДС, обнародван в ДВ, бр. 94 от 2012 г., по силата на което правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит, внесен или е нает лек автомобил. С изменението в сила от 01.01.2013 г. е отпаднало ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит, когато лекият автомобил е нает.
По смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС в сила от 01.01.2013 г. “лек автомобил“ е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.
С оглед възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност за доставки на нает или предоставен за ползване лек автомобил по договор е необходимо тези доставки да бъдат квалифицирани като облагаема доставка на стока или услуга.
По смисъла на чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, като понятието за доставка на стока изисква, съгласно чл. 6, ал. 1 от същия закон, прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
Наемът/ползването на лек автомобил, който не представлява доставка на стока, трябва по принцип да се квалифицира като доставка на услуга по смисъла на чл. 8 от ЗДДС. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз (вж. в този смисъл Решение от 11 септември 2003 г. по дело Cookies World, С-15 5/01, точка 45 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Part Service, С-425/06, точка 61).
Съгласно чл. 228 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена.
Най- общо лизинговите договори се делят на два вида: оперативен лизинг, където вещта се ползва за определен срок срещу възнаграждение, след което се връща на лизингодателя, и финансов лизинг, който съдържа клауза за прехвърляне собствеността върху лизинговата вещ в рамките на периода по лизинговия договор или след изтичането му.
Право на приспадане на данъчен кредит не е налице в случаите, когато по договор, именуван между страните като договор за наем на лек автомобил са договорени условия, съгласно които се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила и сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на автомобила и по същия, макар да не е предвидено да се прехвърли собствеността на автомобила, впоследствие страните договорят прехвърляне на собствеността.
Когато безспорно е налице договор за наем, за данъчните събития по договора, възникващи след 01.01.2013 г., е налице право на приспадане на данъчен кредит, ако са изпълнени и посочените по-горе условия на чл. 69 и 71 от ЗДДС за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит и ако не са налице ограниченията на чл. 70 от закона.
За начисления данък върху добавената стойност за доставките на стоки или услуги, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на наети леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали по аргумент на противното на чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, е налице право на приспадане на данъчен кредит.
В чл. 71 от ЗДДС са посочени условията за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. По силата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.
Принципът за документална обоснованост според Закона за счетоводството (ЗСч.)е основен принцип при отчитане: на приходи, на разходи, на придобиването на материални запаси, включително на горивата.
Във връзка с гореизложеното, и независимо от текста на чл. 10, ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) изписването на гориво, отразено в счетоводството на предприятието като разход, следва да е документално обосновано с пътен лист или пътна книжка за извършените превози, които дават информация за фактическия разход на горива и смазочни материали. Наличието на пътен лист без документ за покупка, както и наличието на документ за покупка без пътен лист, не са основание за признаване на разхода на гориво.
За целите на ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит за разходите за експлоатация, ремонт и поддръжка на нает автомобил ще възникне, при условие, че той се използва за извършване на последващи облагаеми доставки, свързани с икономическата дейност на дружеството и ако направените разходи са документално обосновани.
Разглеждайки управленската дейност като част от независимата икономическа дейност на лицето, то ще има право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, които са свързани с експлоатацията на автомобила.
Следва да се има предвид, че проверка относно наличието на право на приспадане на данъчен кредит се извършва от компетентния орган по приходите в хода на образувано административно производство. Преценка относно това, изпълнени ли са изискванията на ЗДДС за възникване на право на приспадане на данъчен кредит се осъществява от органа по приходите въз основа на предоставените от данъчно задълженото лице документи. Данъчно задълженото лице следва да докаже наличието на описаните по-горе предпоставки за възникване на право на приспадане на данъчен кредит с всички допустими от закона доказателства, включително с издадени пътни листа. Т.е. ако са налице условията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, за обвързването на конкретния разход на гориво и смазочни материали с дейността на дружеството, наличието на пътни листове е абсолютно задължително.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.