прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 20-00-588
30.12. 2015 г.
чл. 17, ал. 1 и 2 от ЗДДС, чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, чл. 124, ал. 4 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило писмено запитване, прието с вх. № 20-00-588/20.11.2015 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„А“ ЕООД с ИН по ДДС 831403078 ще извършва доставка на стоки от Южна Америка за държави членки на ЕС като стоките ще се транспортират без да влизат в България. „А“ ЕООД ще извършва внос на стоките от Южна Америка в ЕС, след което ще ги продава на лица, установени в ЕС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какво е данъчното третиране на доставката на стоките от „А“ ЕООД към лица, установени в държави членки на ЕС? Как следва да се отрази фактурата за продажба в дневника за продажбите и фактурата за покупка в дневника за покупките?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по ЗДДС и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона.
Мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е регламентирано в чл. 17, ал. 2 от ЗДДС и е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Вътреобщностна доставка на стока, по смисъла на чл. 7 от ЗДДС е доставката на стока, транспортирана от или за сметка на доставчика – регистрирано по ЗДДС лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Предвид изложеното, доставката на стоки от „А“ ЕООД към лица, установени в държави членки на ЕС, когато тези стоки се намират извън територията на страната, е с място на изпълнение извън територията на страната и в този случай намира приложение разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно текста на същата разпоредба не се начислява данък при извършване на доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Фактурата за доставката в този случай следва да се отрази в дневника за продажбите в клетка 23 „данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС“.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона. Данъчни документи (фактура, известие и протокол), определени в чл. 112, ал. 1 от ЗДДС са документите, издадени по смисъла на ЗДДС, поради което лицата не са длъжни да отразяват в дневника за покупките документи, издадени по реда на законодателства на други държави.
Във връзка с разпоредбата на чл. 17, ал. 1 и 2 от ЗДДС следва да се информирате за правилата регистрация за целите на ДДС и документиране на доставките в страната, в която ще се извърши прехвърлянето на собствеността, фактическото предоставяне или от която ще започва транспорта на стоките.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар