прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. №53-00-168
30.09. 2016 г.
чл. 21, ал. 2от ЗДДС, чл. 21, ал. 4, т. 3 от ЗДДС, чл. 21, ал. 4, т. 4, б. „а“ от ЗДДС, чл. 21, ал. 5, т. 2, б. „а“ от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. е постъпило писмено запитване, прието с вх. №53-00-168/21.07.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Агенция за преводи „А“ ООД извършва преводачески услуги от и на различни езици. „А“ ООД е регистрирано по ЗДДС. Преводаческите услуги, които дружеството извършва, са за получатели -юридически лицаот Европейскиясъюзи извън него.
Видът на извършваните от дружеството преводачески услуги са:
– преводи, които попадат в обекта на авторскотоправо съгласно Закона за авторското правои сродните му права (ЗАПСП);
– преводикато съпътстващи услуги, свързани с културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия (включително панаири и изложби), включително дейността по организирането им;
-преводи , които са фирмени документи.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Следва ли „А“ ООД да начислява и внася ДДС за извършените преводи на юридически и физически лица установили своята икономическа дейност извън територията на ЕС?
2.Какви са документите, с които „А“ ООД трябва да се снабди, носещи достоверна информация за контрагентите му?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Относно извършване на преводи на документи
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Видно от определението, за да бъде една доставка облагаема за целите на ЗДДС, то същата следва да е с място на изпълнение на територията на страната и да не е сред изрично посочените в глава четвърта от ЗДДС „Освободени доставки и придобивания”.
Общия ред за определяне мястото на изпълнение при доставка на услуга е уреден в чл. 21 от ЗДДС. Според чл. 21, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Съгласно чл. 21, ал. 2от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид изложеното, ако получателят на услугата е данъчно задължено лице, неустановено в България, се прилага разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и данък не се начислява на основание чл. 86, ал. 3 от закона.
В случай, че получател на услугата е данъчно незадължено лице се прилага разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС и за доставката на услугите следва да се начисли данък на основание чл. 82, ал. 1 от закона.
Относно преводите като съпътстващи услуги, свързани с културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия (включително панаири и изложби), включително дейността по организирането им
Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 3 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката е мястото, където фактически се провежда събитието – при доставка на услуга по осигуряване на достъп (срещу билети или заплащане, осигуряващи входа, включително когато такъв вход е включен в абонамент) до културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития (включително панаири и изложби) и при съпътстващите достъпа услуги, когато услугата се предоставя на данъчно задължено лице. В тази връзка, по отношение наопределянето на услугите като съпътстващи следва да се има предвид, че съгласно чл. 33 от Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност(Регламент 282) посочените в член 53 от Директива 2006/112/ЕО спомагателни услуги включват услуги, свързани пряко с достъпа до културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития и които са отделно предоставяни срещу възнаграждение на лицето, което присъства на събитието. Тези спомагателни услуги включват по-конкретно използването на гардеробни или санитарни помещения, но не включват обикновените посреднически услуги, свързани с продажбата на билети. От изложеното е видно, че услугите по извършване напреводи не попадат в обхвата на посочените в чл. 33 от Регламент 282 услуги и не се определят като услуги и съпътстващите ги услуги, свързани с достъпа до културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития.
Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 4, б. „а“ от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката е мястото, където фактически се провежда мероприятието – при услуги и съпътстващите ги услуги, свързани с културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия, включително дейността по организирането им, когато услугата се предоставя на данъчно незадължено лице.
От казаното следва, че с изключение на услугата по осигуряване на достъп до културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития (включително панаири и изложби) и при съпътстващите достъпа услуги, мястото на изпълнение на услуги и съпътстващите ги услуги свързани с тези събития и мероприятия се определя в зависимост от статута на лицето получател по доставката – данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Предвид изложеното, за данъчното третиранепо ЗДДС на извършваните от „А“ ООД доставки на услуги е от значение качеството на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице и определяне намястото на изпълнение на доставката.
Данъчно задължено лице, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. В следващите алинеи на чл. 3 е посочено кои дейности се определят като независима икономическа дейност и кои не се третират като такава. Съгласно ал. 2 независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
От изложеното до тук е видно, че според качеството на получателя са възможни следните хипотези:
1. Получателят на преводаческите услуги, когато същите се определят като преводи съпътстващи услуги, свързани с културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия и събития (включително панаири и изложби) е данъчно задължено лице, установено извън територията на ЕС – в този случай ще е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение на доставката следва да се определи там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност и доколкото услугите не се предоставят на постоянен обект на получателя на територията на страната, то на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък от „А“ ООД;
2.Получателятна преводаческите услуги, когато същите се определят като преводи съпътстващи услуги, свързани с културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия (включително панаири и изложби) е данъчно незадължено лице – в този случай мястото на изпълнение е в зависимост от мястото, където се провежда мероприятието.
Относно преводи, които попадат в обекта на авторскотоправо съгласно ЗАПСП
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 5, т. 2, б. „а“ от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия:
1. получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз;
2. предоставяне или прехвърляне на права върху лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друго подобно право на индустриалната или интелектуалната собственост, както и прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер.
Когато получателят на преводаческа услуга, попадаща в обхвата на 21, ал. 5,
т. 2, б. „а“ от ЗДДС е данъчно незадължено лице,установено извън територията на ЕС – в този случай доставката се определя с място на изпълнение извън територията на страната и за „А“ ООД не възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
Извън горепосочената хипотеза, всички останали доставки на услуги по преводи, които попадат в обхвата на авторското право следва да се определят съгласно правилата на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС, посочени по-горе.
По втори въпрос
В действащите ЗДДС и Правилник за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя – дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент 282/2011, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя – в Общността или извън нея.
Текста на разпоредбата на чл. 18, т. 3 от Регламент 282/2011 гласи, че:
Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена от получателя следва да включва например проверки в публичните регистри, събиране на информация за получателя, установяване на контакт с управителите или с други лица с ръководни функции на получателя и др. Степента на задълбоченост на проверката е в зависимост от характера на търговските взаимоотношения между страните по сделката – дали същите са с инцидентен или с траен и системен характер.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОДОП СОФИЯ :
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/

Оценете статията

Вашият коментар