Изх. №53-00-107
26.07. 2016 г.
чл. 21, ал. 4, т. 1, б. “а“ и „б“ от ЗДДС, чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, чл. 13, ал.1 от ЗДДС, чл. 124, ал. 4 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. е постъпило писмено запитване, прието с вх. №53-00-107/08.06.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„А” ООД ще сключи договор за ремонт на нает актив (студио), който се намира в Испания и закупуване на активи за наетия актив в Испания.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Как следва да се отрази в дневниците по ЗДДС фактурата от испанския доставчик за ремонта на наетия актив? Как следва да се третира закупуването на активите, следва ли да се издават протоколи по чл. 117 от ЗДДСпри положение, че активите не влизат на територията на страната?
2.„А” ООД ще формира ли място на стопанска дейност в Испания и ако „да“ от кой момент?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1, б. “а“ и „б“ от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други.
Предвид изложеното, получената от испанския Ви доставчик услуга – ремонт на студио е с място на изпълнение в Испания.
Според разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона. Мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е регламентирано в чл. 17, ал. 2 от ЗДДС и е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
ВОП, по смисъла на чл. 13, ал. от ЗДДС е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
От изложеното е видно, че мястото на изпълнение на доставката на активи с получател „А” ООД е в Испания и тази доставка не представлява ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, поради което за неяне следва да се издава протокол по реда на чл. 117 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 124, ал. 4 гласи, черегистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
Данъчни документи по смисъла на чл. 112 от ЗДДС са:
1.фактура,
2.известие към фактура,
3.протокол.
Предвид това, документи, издадени по реда на испанското законодателство не представляват данъчни документи по реда на чл. 112 от ЗДДС и не следва да се отразяват в отчетните регистри на ЗДДС, но ако бъдат отразени – следва да е в колона 9 на дневника за покупките „ДО и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък“.
По втори въпрос
Съгласно чл. 11, т. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност за прилагането на член 44 от Директива 2006/112/ЕО „постоянен обект“ е всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност по член 10 от настоящия регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект.
Текстът на чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност гласи, че мястото на доставка на услуги на данъчнозадължено лице, действащо като такова, е мястото, където това лице е установило стопанската си дейност. Ако обаче тези услуги се предоставят на постоянен обект на данъчнозадълженото лице, който се намира на място различно от мястото, където е установило стопанската си дейност, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект. При отсъствие на такова място на установяване или на постоянен обект мястото на доставка на услугите е мястото на постоянния адрес или обичайното местоживеене на данъчнозадълженото лице, което получава такива услуги.
Според правилото на чл. 11, т. 3 от Регламент № 282 притежанието на идентификационен номер по ДДС само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че данъчнозадължено лице има постоянен обект.
В тази връзка следва да се има предвид, че ако „А” ООД извършва доставки с място на изпълнение в Испания и дружеството разполага с постоянен обект там, съобразно горните правила, то за него може да възникне задължение за регистрация за целите на ДДС в Испания, съгласно испанското законодателство.
Следва да се има предвид, че съгласно § 1, т. 5 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), „място на стопанска дейност“ е:
а) определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси;
б) извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон;
в) трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.
Тази разпоредба се прилага по отношение на чуждестранните лица, извършващи дейност на територията на Р България с оглед облагането им по българския данъчен закон. Относно критериите за възникване на място на стопанска дейност в Испания следва да се запознаете с испанското данъчно законодателство.
Съгласно чл. 4 от Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане между Република България и Кралство Испаниятерминът „място на стопанска дейност“ означава определено място, чрез което местно лице на едната договаряща държава извършва цялостно или частично стопанска дейност в другата договаряща държава.
2.Терминът „място на стопанска дейност“ включва по-специално:
а) място на управление;
б) филиал;
в) бюро;
г) фабрика;
д) ателие и
e) мина, петролен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добив на природни богатства.
3.Строителна площадка, строителен или монтажен обект представлява място на стопанска дейност само ако дейността продължава повече от 12 месеца.
Преценката дали дружеството формира място на стопанска дейност на територията на Испания се прави от испанската данъчна администрация.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОДОП СОФИЯ :
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/