Изх. №23-22-1893
10.10. 2016 г.
чл. 21, ал. 2от ЗДДС, чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило писмено запитване, прието с вх. №23-22-1893/10.09.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„А“ ООД извършва международен транспорт на товари. Дружеството получава месечно фактури за платени пътни такси от доставчици, установени извън територията на страната. Във фактура, издадена от доставчик на„А“ ООД е включена и такса за управление с код „2“ като срещу този код е посочено, че за тази услуга не се дължи ДДС във Франция, а основанието е чл. 44 и чл. 196 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО).
Във връзка с изложената фактическа обстановка e поставен следният въпрос:
Следва ли за така фактурираната услуга (такса за управление) от доставчик, установен извън страната да се издава протокол за начисляване на данък по реда на чл. 117 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Според разпоредбата на чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО мястото на доставка на услуги на данъчнозадължено лице, действащо като такова, е мястото, където това лице е установило стопанската си дейност. Ако обаче тези услуги се предоставят на постоянен обект на данъчнозадълженото лице, който се намира на място различно от мястото, където е установило стопанската си дейност, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект. При отсъствие на такова място на установяване или на постоянен обект мястото на доставка на услугите е мястото на постоянния адрес или обичайното местоживеене на данъчнозадълженото лице, което получава такива услуги.
Според нормата на чл. 196 от Директива 2006/112/ЕО ДДС се дължи от всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, идентифицирано за целите на ДДС, на което се предоставят услуги, посочени в чл. 44, ако услугите се предоставят от данъчнозадължено лице, неустановено на територията на държавата-членка.
Горните разпоредби са транспонирани и в ЗДДС като съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона.
Общият ред за определяне мястото на изпълнение при доставка на услуга е уреден в чл. 21 от ЗДДС. Съгласно чл. 21, ал. 2от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС се издава задължителнов случаите почл. 82, ал. 2, 3, 4 и 5 и чл. 84 – от регистрираното лице – получател по доставката.
От приложената към запитването фактура е видно, че „А“ ООД получава услуга „Frais de gestion VIACARD“ /такса за управление на VIACARD/, за която доставчикът прилага редът за облагане, посочен в чл. 196, във връзка с чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО. Предвид това, на основание чл. 117, ал. 1, т. 1, във връзка с
чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС „А“ ООД следва да издаде протокол, с който да начисли данъка за посочената услуга.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОДОП СОФИЯ :
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/
‘