Изх.№ 53-04-283
..2014 г.
чл. 7, ал. 2 от ЗДДС
чл. 116 от ЗДДС
§1, т. 17, б. „в” от ДР на ЗДДС
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-283/06.03.2014 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
На 19.09.2013 г. сте закупила лек автомобил от автосалон в България. Издадена Ви е фактура с включен ДДС. Предвид факта, че постоянното Ви местожителство е в Германия, автомобилът е регистриран в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) при условията на транзитна регистрация. На 01.10.2013 г. сте напуснала страната с автомобила. Пристигнала сте в Германия на 02.10.2013 г., където сте регистрирала автомобила в съответствие с разпоредбите на немското законодателство. В последствие сте получила две писма от немската данъчна служба, с които сте уведомена, че доставката на автомобила е облагаема в Германия и следва да заплатите ДДС в размер на 1 748.57 евро. На 03.12.2013 г. сте платила посочената сума.
Въввръзка с изложената фактическа обстановка e поставен следният въпрос:
Какъв е редът за възстановяване на платения в България ДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Легално определение на понятието „нови превозни средства е дадено в
§1, т. 17, б. „в” от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ДР на ЗДДС), съгласно което нови превозни средства са моторни превозни средства с обем на двигателя над 48 куб. см или с мощност над 7.2 киловата, предназначени за превоз на пътници или товари, когато към датата на възникване на данъчното събитие за доставката им не са изминали повече 6 месеца считано от датата на първата им регистрация, или не са изминали повече от 6000 км.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗДДС вътреобщностна доставка (ВОД) е и доставката на ново превозно средство изпратено или транспортирано от или за сметка на доставчика или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, независимо дали получателят е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
За да е налице вътреобщностна доставка на ново превозно средство е необходимо да са изпълнени кумулативно следните условия:
1. Наличието на възмездност на доставката. Определението на възмездност на доставката следва да се изведе по аргумент на противното от § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС, съгласно която “безвъзмездна“ е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото.
2. Наличие на пряка и непосредствена връзка между транспорта и доставката на новото превозно средство, като следва да се има предвид, че същото трябва задължително да бъде изпратено и транспортът му да започва от територията на страната и да завършва на територията на друга държава членка. ВОД е налице, както когато транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и когато същият се осъществява от или за сметка на получателя.
3. Задължително условие, което следва да налице към датата на възникване на данъчното събитие е превозното средство да е “ново“ по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗДДС.
Специални разпоредби по отношение на новите превозни средства се съдържат в текста на чл. 168 от ЗДДС. Те са свързани с осъществени от нерегистрирано по ЗДДС лице вътреобщностно придобиване или вътреобщностна доставка с място на изпълнение на територията на България. На основание посочените разпоредби, за описаният в запитването случай чл. 168, ал. 1 от ЗДДС не може да намери приложение.
Съгласно чл. 168, ал. 5 от ЗДДС в случаите на извършване на вътреобщностна доставка по чл. 168, ал. 1 от ЗДДС за лицето възниква право на възстановяване на платения данък. За целите на възстановяване на ДДС е необходимодасаспазениусловията, посочени в разпоредбата на чл. 168, ал. 5 от ЗДДС.
Разпоредби относно правото на възстановяване на данъка по чл. 168, ал. 5 от ЗДДС са предвидени в Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). Правото на възстановяване на данъка по чл.168, ал. 5 от ЗДДС, съгласно чл. 103, ал. 1 от ППЗДДС се упражнява като лицето извършващо вътреобщностна доставка на ново превозно средство посочи размера на данъка, подлежащ на възстановяване в декларацията за извършена вътреобщностна доставка по чл. 101, ал. 1 от ППЗДДС. При условията по чл. 103, ал. 1 от ППЗДДС към декларацията следва да се приложат документите, посочени в чл. 103, ал. 2 от ППЗДДС.
Предвид гореизложеното, за описаната в запитването фактическа обстановка разпоредбата на чл. 168 от ЗДДС е неприложима.
В случая е налице погрешно съставен документ по смисъла на чл. 116 от ЗДДС. Съгласно чл. 116 от ЗДДС погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови. За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен. За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.
На основание чл.116, ал. 4 от ЗДДСкогато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол – за всяка от страните, който съдържа:
1. основанието за анулирането;
2. номера и датата на документа, който се анулира;
3. номера и датата на издадения нов документ;
4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.
В чл. 78, ал. 6 от ППЗДДС е посочено, че в случаите на анулиране на документи по чл. 116 от ЗДДСпротоколът по чл. 116, ал. 4 от ЗДДС се съхранява от издателя и от получателя.
Предвид гореизложеното, в случая е необходимо доставчикът да анулира издадената фактура с начислен ДДС и да издаде нова фактура без данък. Поради това, в качеството си на купувач следва да се обърнете към доставчика за възстановяване на платения данък.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
‘