Изх. № 53-00-119
08.07.2016 г.
ЗДДС, чл.118, ал.8
Наредба №Н-18/2006 г., чл. 3, ал. 12 и ал. 14,
В дирекция ,,Обжалванеи данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше запитване, прието с вх. № 53-00-119/20.06.2016 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба
№Н-18 на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба
№Н-18/2006 г.).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната.
Дружеството осъществява дейност като счетоводна къща, чиито клиенти при реализиране на своята дейност в областта на транспорта, строителството, земеделското производство и пр., закупуват горива за собственинужди.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси.
1. Необходимо ли е монтирането на ЕСФП за регистриране и отчитане зареждането на превозни средства, машини, съоръжения и друга техника за собствени нужди с течни горива и съществуват ли различни изисквания за отделните лица в тази връзка с оглед спецификата на предмета на дейността, осъществявана от тях?
2. Необходимо ли е продавачът на горива да монтира ЕСФП в подвижните си цистерни, с които извършва зареждане на горива за собствени нужди?
3. Необходимо ли е стационарен резервоар за съхранение на гориво да бъде снабден с ЕСФП при условие, че единственото му предназначение е за отопление на имот?
Предвид изложената непълна фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище.
По първи въпрос:
Съгласно чл. 118, ал. 8 от ЗДДС(изм. ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, следва да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
С изменението на Наредба №Н-18/2006 г., публикувано в Държавен вестникбр. 49 от 2015 г., е регламентиран редът за регистриране и отчитане на зареждания за собствени нужди.
Лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от
– стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или
– неподвижно прикрепени към земята резервоари,
е длъжно да:
– регистрира и отчита зареждането от резервоара чрез ЕСФП,
– предава на НАП по установена дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите като използва средство за измерване – нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, която отговаря на изискванията, посочени в приложение № 19, и подлежи на метрологичен контрол (чл. 3, ал. 12 във връзка с ал. 2 и ал. 3 от Наредба
№Н-18/2006 г.).
Изключени от това задължение са:
– лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове с обща вместимост до 1000 литра включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра (чл. 3, ал. 12 от Наредба №Н-18/2006 г.).
– лицата, които извършават зареждане на течни горива за собствени нужди на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление (чл. 3, ал. 14 от Наредба №Н-18/2006 г.).
И при двете изключения лицата следва да подават в НАП данни чрез електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23 към Наредба №Н-18/2006 г., за потвърждаване на полученото гориво. Това задължение се отнася и за собствениците на подвижни резервоари
(чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 2006 г.).
По втори въпрос:
Както бе посочено по-горе, разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба
№Н-18/2006 г. (изм. и доп. ДВ, бр. 49 от 2015 г.) регламентира задължението на лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра да регистрират и отчитат зареждането чрез ЕСФП с установена дистанционна връзка с НАП.
Изключение от това правило са лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от подвижни резервоари (мобилни автоцистерни), както и на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление. Те подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3 от Наредба №Н-18/2006 година.
В описания от дружеството случай зареждането на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от подвижна цистерна / мобилна автоцистерна / попада в хипотезата на чл.3, ал. 14 от Наредба №Н-18/2006г. Съгласно чл. 3, ал. 11 от Наредба№Н-18/2006г. подвижната цистерна следва да бъде декларирана в НАП по реда на глава девета “б” от наредбата.
По трети въпрос:
Предвид обстоятелството, че дружеството ще използва резервоара само и единствено за зареждане на гориво за отопление, то попада в обхвата на изключението, предвидено в чл. 3, ал. 12 от Наредба №Н-18/2006 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 14 от Наредба №Н-18/2006 г. лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3 от Наредба №Н-18/2006 година.
В конкретния случай лицето попада в хипотезата на чл. 3, ал. 14 от Наредба№Н-18/2006 г., което означава, че като лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди, използвани за отопление, следва да подава данни за получените количества горива като получател по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3 от Наредбата.
Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 59а, ал. 3 от Наредбата лице, получател по доставка на течни горива, подава ЕДП (приложение №23 Наредба №Н-18/2006 г.) за потвърждаване на полученото гориво.
От изложеното следва, че в хипотезата на чл. 3, ал. 14 от Наредбата не е необходимо използване на ЕСФП и нивомерна измервателна система, доколкото редът на чл. 3, ал. 2 и 3 от посочения нормативен акт в този случай е неприложим.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘