Изх. № 53-00-12/01.03.2016 г.
ЗДДС, чл.3, ал.1 и ал.2
чл.3, ал.3
чл.113, ал.1
чл.114, ал.6
чл.114, ал.10
чл. 69, ал.1, т.1
чл.70, ал.1, т.1 – 5
§ 1 т.65 и т.66 от ДР
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № 53-00-12/…01.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Основният предмет на дейност на „У“ АД са инвестиции в областта на производството на метални изделия, инвестиции в електротехниката, инвестиции в селското стопанство и хранително вкусовата промишленост.
До м. 11.2015 г. „У“ АД е притежавало и управлявало своя дял в размер на 80 % в … ООД (ЕИК …), като дружеството е придобито чрез работническо – мениджърска приватизация. През м.11.2015 г. „У“ АД е придобило чрез увеличение на капитала с непарична вноска (акции) акционерно участие в следните дружества:
?„В“ АД(ЕИК…), в размер на 81, 99 % от капитала
?„Е“ АД(ЕИК…), в размер на 83, 19 % от капитала ;
?„Д“ АД (ЕИК…), в размер на 68, 99 % от капитала ;
Към настоящият момент „У“ АД няма назначени лица на трудов договор, като дружеството е в процес на назначаване на служители. Дейността по управление на дъщерните предприятия на дружеството се осъществява от членовете на Съвета на директорите – … (изпълнителен член), … и „Х“ АД като юридически член на Съвета на директорите.
98, 74 % от капитала на „У“ АД е собственост на „Х“ АД (ЕИК …). В „У“ АД, като дъщерно дружество на „Х“ АД, са съсредоточени инвестициите на холдинга в производствени предприятия. Към 31.12.2015 г. собственици на „Х“ АД са 70 106 бр. физически и 12 бр. юридически лица.
На основание взето на 20.01.2005 г. решение на Общото събрание на акционерите на „У“ АД членовете на Съвета на директорите получават месечно възнаграждение в размер на една минимална заплата, определена за страната. Взаимоотношенията между дружеството и Изпълнителния член на Съвета на директорите са оформени с писмен договор за управление. Останалите двама членове на Съвета упражняват своите задължения единствено на основание избора им от Общото събрание на акционерите. Допълнителни възнаграждения под формата на парични и непарични бонуси не се изплащат или предоставят.
„У“ АД е избрано от съответните общи събрания на акционерите за член на Съветите на директорите като юридическо лице – член на „Е“ АД, и „В“ АД. Съгласно решение на Съвета на директорите на „У“ АД дейността по представляване в съответните Съвети на директорите се осъществява от законния представител на дружеството (физическо лице).
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да се третират като облагаеми доставки по ЗДДС получаваните възнаграждения от „У“ АД в качеството му на член на Съвета на директорите на „Е“ АД и „В“ АД и как следва да се документират ?
2. Възниква ли право на приспадане на данъчен кредит за „У“ АД по получените фактури от „Х“ АД касаещи възнаграждение на последното като член на директорите в случай, че доставчикът ги третира като облагаеми и издава фактури с начислен данък ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДДС указва, че данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея (чл.3, ал.1 от ЗДДС). Ал.2 от същата норма определя като независима икономическа дейност дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Изводът, които може да се направи от посочените разпоредби е, че в обхвата на данъчно задължените лица попадат физическите лица в случаите, когато извършваната от тях дейност отговаря на критериите за независима икономическа дейност по чл.3, ал.2 от ЗДДС.
Изрично като дейност, която не представлява независима икономическа дейност, в чл.3, ал.3, т.2 от ЗДДС е посочена дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.
Следва да се има предвид, че това изключение е предвидено единствено за дейността по управление и контрол на юридически лица, която се осъществява от физически лица. Доколкото в настоящият случай, „У“ АД извършва дейност по управление на дъщерните си дружества в качеството си на юридическо лице, то разпоредбата на чл.3, ал.3, т.2 от закона е неприложима. В този смисъл, извършваните от дружеството доставки на услуги по управление следва да се третират като облагаеми доставки на основание чл.12, ал.1 от закона.
По отношение на документирането на извършваната дейност от „У“ АД, чл.113, ал.1 от ЗДДС указва, че всяко данъчно задължено лице –доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 от закона. В конкретният случай, за получаваните възнаграждения от „У“ в качеството на член на съвета на директорите на „В“ АД и „Е“ АД следва да бъдат издавани фактури.
За доказване на конкретни факти и обстоятелствата, свързани с извършваната дейност от „У“ АД, следва да вземе предвид разпоредбата на чл.114, ал.6 от ЗДДС, видно от която всяко данъчно задължено лице следва да осигури по избран от него начин автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури или известия към фактури, независимо от това дали са на хартиен носител или в електронна форма от момента на издаването им до края на периода на съхранението им.
Легални дефиниции на понятията „автентичност на произхода“ и „цялост на съдържанието“ са дадени в § 1 т.65 и т.66 от ДР на ЗДДС, според които автентичност на произхода означава уверение за самоличността на доставчика или на издаващия фактурата/известието към фактурата от страна на доставчика или от страна на получателя по доставката, а цялост на съдържанието означава, че съдържанието на фактурата и известието към фактурата не е променено.
Като цяло, осигуряването на автентичността на произхода, целостта на съдържанието във фактурите и тяхната четливост е задължение както на доставчика, така и на получателя по доставката. Изпълнението на изискванията следва да бъде обезпечено от страните по доставките чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата и известието към фактурата и доставката на стоки или услуги (чл.114, ал.10 от ЗДДС). Всяко лице самостоятелно и независимо определя начинът, по който ще се осъществява контрола върху стопанската дейност, при съобразяване с обема на извършваната дейност, броя и стойността на сделките, броя и вида на доставчиците и клиентите и други фактори относими към конкретната дейност.
Следва да имате предвид, че избрания контрол на стопанската дейност е необходимо да създава надеждна одитна следа и да бъде организиран по начин, който дава възможност, както за проверка на издаваните фактури чрез свързването и с други документи (поръчка, договор, известие за доставка, платежни документи и др.).
По втори въпрос:
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Видно от гореизложеното, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит, следва доставчикът, който е начислил данък, да е регистрирано по ЗДДС лице.
В запитването е посочено, че „Х“ АД е регистрирано по ЗДДС лице, като същото притежава 98,74 % от капитала на „У“ АД. Доколкото в случая не са налице ограниченията, указани в чл.70, ал.1, т.1 – 5 от ЗДДС, за „У“ АД ще е налице право на приспадане на данъчен кредит по получаваните фактури от „Х“ АД.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.