прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба №Н-18 на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обе

Изх. № 23-22-1850
08.12.2015 г.

ЗДДС, чл.118, ал.8
Наредба №Н-18/2006 г., чл. 3, ал. 12 и ал. 14,
В дирекция ,,Обжалванеи данъчно-осигурителна практика” ,,, е постъпило Ваше запитване, прието с вх. №23-22-1850/30.10.2015 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба
№Н-18 на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба
№Н-18/2006 г.).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Отправилото запитване дружество осъществява дейност в областта на транспорта и строителството, като за целта използва собствена пътностроителна техника – извънгабаритни и тежкотоварни машини и притежава цистерни за зареждане с гориво на тези машини за собствени нужди. Поради спецификата на осъществяваната дейност дружеството премества през период от около 15 дни съответните цистерни с гориво, като в част от случаите те се установяват на места, където липсва обхват на мобилна връзка и постоянно електричество. Посочените цистерни (резервоари) не могат да се придвижват на собствен ход и преместването им се осъществява чрез специфична механизация.
Във връзка с изложената непълна фактическа обстановка е поставен следният въпрос.
Попадат ли посочените по-горе резервоари в обхвата на понятието „подвижен резервоар” (мобилна автоцистерна) по смисъла чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18/2006 г.?
При така изложената неясна фактическа обстановка, въпросът и относимата към
тях нормативна уредбаизразявам принципно становище.
Съгласно чл. 118, ал. 8 от ЗДДС(изм. ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, следва да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
С изменението на Наредба №Н-18/2006 г., публикувано в Държавен вестникбр. 49 от 2015 г., е регламентиран редът за регистриране и отчитане на зареждания за собствени нужди.
Лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от
– стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или
– неподвижно прикрепени към земята резервоари,
е длъжно да:
– регистрира и отчита зареждането от резервоара чрез ЕСФП,
– предава на НАП по установена дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите като използва средство за измерване – нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, която отговаря на изискванията, посочени в приложение № 19, и подлежи на метрологичен контрол (чл. 3, ал. 12 във връзка с ал. 2 и ал. 3 от Наредба
№Н-18/2006 г.).
Изключени от това задължение са:
– лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове с обща вместимост до 1000 литра включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра (чл. 3, ал. 12 от Наредба №Н-18/2006 г.).
– лицата, които извършават зареждане на течни горива за собствени нужди на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление (чл. 3, ал. 14 от Наредба №Н-18/2006 г.).
И при двете изключения лицата следва да подават в НАП данни чрез електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за потвърждаване на полученото гориво. Това задължение се отнася и за собствениците на подвижни резервоари
(чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 2006 г.).
Относно зареждане от стационарни резервоари.
В случай, че представляваното от Вас дружество извършва зареждане на течни горива за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра, то за него възниква задължението да регистрира и отчита зареждането по реда на чл. З, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. (чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г.). В тази хипотеза дружеството следва да предава на НАП по установена дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите като използва средство за измерване – нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, която отговаря на изискванията, посочени в приложение № 19, и подлежи на метрологичен контрол (чл. 3, ал. 12, във връзка с ал. 2 и ал. 3 от Наредба №Н-18/2006 г.).
Относно зареждане от мобилни автоцистерни.
По смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 16/1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензин (Обн. ДВ, бр. 33 от 2012 г., изм. и доп. ДВ, бр. 14 от 2014 г.), „подвижна цистерна“ е всяка преносима автоцистерна, железопътна цистерна или танкер, плаващ по вътрешни водни пътища, използвана за превоз на бензини между терминали или между терминали и бензиностанции. Отнесено към разглежданата хипотеза, следва да се приеме, че, ако представляваното от Вас дружество извършва зареждане на течни горива за собствени нужди от подвижни резервоари (мобилни автоцистерни) при условията на чл. 3, ал. 14 от Наредба
№Н-18/2006 г., то не е необходимо да използвате ЕСФП и нивомерна измервателна система, но следва да подавате в НАП данни чрез електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за потвърждаване на полученото гориво.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването непълна фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно–осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар