Изх. № 23-22-1951
08.10.2012г.
Чл. 50 отЗДДФЛ
Чл.129, чл. 171, ал.1 и чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК
Фактическа обстановка
На 23.03.2012 г. сте подали декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), приета с вх. № ….. в ТД на НАП ……, в която сте посочили надвнесен данък, удържан авансово, за получени доходи от трудови/ приравнени на тях правоотношения през 2011 г. Депозирали сте искане за прихващане и/или възстановяване с вх. № …../ 20.03.2012 г.
Съгласно резолюция за възлагане на проверка № …./ 23.03.2012 г.,е извършена проверка от орган по приходите на основание чл.129, ал. 1 от ДОПК. Издаден е акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1200363/ 26.03.2012 г., с койтонадвнесеният данък е прихванат за погасяване на вноски за ДОО, дължими от Вас като самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2005 г.Актът Ви е връчен на 04.05.2012 г. Същият не е обжалван в законоустановения 14-дневен срок и е влязъл в сила.
Поставен въпрос:
Може ли да бъде опростен остатъкът от дължимите от Вас като самоосигуряващо се лице вноски за ДОО за 2005 г. ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 162, ал.2, т.1 от ДОПК вземанията за данъци и задължителни осигурителни вноски са публични държавни вземания. Единствено в правомощията на президента е опрощаването на несъбираеми държавни вземания (чл. 98, т.12 от Конституцията на Република България).
Съгласно чл. 171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.
Разпоредбата на чл. 172 от ДОПК подробно урежда хипотезите, в които давността спира или се прекъсва. Давността спира:
– когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от една година;
– когато изпълнението на акта, с който е установено вземането бъде спряно – за срока на спирането;
– когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането –за срока на разсрочването или отсрочването;
– когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;
– с налагането на обезпечителни мерки;
– когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите на разсрочване/ отсрочване на вземането.
Тъй като не се сте обжалвали издадения от орган по приходите АПВ в законоустановения 14-дневен срок пред директора на дирекция ОУИ …… съгласно чл.129, ал. 7 във връзка с чл. 152 от ДОПК, то актът е влязъл в сила.
Следва да имате предвид, че давността не се прилага служебно. За да бъде отписан ( чрез отразяване в данъчно – осигурителната Ви сметка )остатъкътот
задълженията Ви за ДОО за 2005 г., за които е изтекла давността по чл. 171 от ДОПК, Вие може да подадете писмено възражение за изтекла давност, в което да посочите периодите, за които се отнася. Последното се допозира в съответния офис на ТД на НАП по постоянен адрес.
Всички данни относно данъчно-осигурителния Ви статус се съдържат в данъчно – осигурителната Ви сметка, открита и водена в НАП. Съгласно чл. 87, ал.5 от ДОПК, Вие може да поискате достъп до данните в данъчно -осигурителната Ви сметка. По този начин в съответния офис на НАП ще получите информация за Вашите публични задължения, периодите за които се отнасят, кактои относно начина на отразяване на прихващането, извършено с АПВ № ……./ 12.03.2012 г..
‘