Изх. №23-22-2192
28.11.2016 г.
Наредба №Н-18/2006 г. чл. 39, ал. 5, чл. 41 ал. 1 и ал. 2
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика”са постъпили Ваши запитвания (идентични), приети с вх. №23-22-2192/27.10.2016 г., както и вх. №53-04-827/08.11.2016 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба №Н-18 на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба №Н-18/2006 г.).
В запитването не е изложена фактическа обстановка, като са поставени следните въпроси:
1. В случай, че търговецът не осъществява временно дейност, следва ли да се издават ежемесечни нулеви отчети от касовия апарат?
2. В случай, че дружеството не осъществява дейност, следва ли същото да бъде прекратено?
Предвид, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище.
По първи въпрос:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС (в сила от 08.03.2013 г.) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
В чл. 118, ал. 3 от ЗДДС е дадено легално определение на понятието „фискална касова бележка”, съгласно която „Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност”.
Редът и начинът на отчитане на реализираните от лицата обороти е уреден в глава пета – „Отчетност на оборотите от извършени продажби” от Наредба
№Н-18/2006 г. В чл. 39, ал. 1 от наредбата е регламентирано задължението на лицето да отпечатва пълен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. Съгласно новата ал. 2 (в сила от 29.06.2010 г.) на същия член данните от дневния финансов отчет с нулиране се записват в данъчния терминал (ДТ).
Изискването за водене на книгата за дневни финансови отчети, която следва да се съхранява в търговския обект, и начинът на воденето й са регламентирани в чл. 39, ал. 5 от Наредба №Н-18/2006 г. Съгласно тази правна норма лицето съхранява отчетите в хронологичен ред в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната година, водена в единствен екземпляр за всяко ФУ и съдържаща страници за всеки календарен ден. Отпечатаните дневни финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет се съхраняват в хронологичен ред в книгата. След края на всеки месец и година задълженото лице отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на ФУ за съответния период, които отчети същосе съхраняват в книгата на страницата за датата на последния ден от периода(чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №Н-18/2006 г.). Няма законово утвърденобразец на книга за дневните финансови отчети на фискалното устройство. В нея се вписват следните данни:
1. На първа страница на книгата се отразяват данните на задълженото лице, наименованието и адресът на търговския обект, описват се кочаните с касови бележки и данни от въвеждане в експлоатация, индивидуалните номера на ФУ, както и промените на данните в деня на настъпване (чл. 39, ал. 5 на Наредба №Н-18/2006 г.).
2. Дните, в които обектът не е работил, се вписват на съответната страница на книгата с текст „неработен ден”, а когато няма регистрирани продажби, подлежащи на регистрация се вписва ”няма регистрирани продажби”, като тези вписвания се удостоверяват с подпис (чл. 39, ал. 6 и ал. 7 на Наредба №Н-18/2006 година).
3. Единствено при фискални устройства, които не притежават операциите“служебно въведени“ или “служебно изведени“ суми,в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на продажби (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута. Ако фискалното устройство има тези операции,те се регистрират в него, а не в книгата за дневните финансови отчети (чл.33, ал.1 и 2на Наредба №Н-18/2006 година).
Предвид цитираните разпоредби, следва да се приеме, че във водената от дружеството книга за дневните финансови отчети на ФУ не следва да се попълва графа „Общо за деня”, нито да се вписват оборотите, както и да бъде поставян подпис.
Съгласно чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №Н-18/2006 г. в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период, като тези отчети се съхраняват в книгата за дневните финансови отчети на всяко устройство на страницата за датата на последния ден от периода.
Следва да сеима предвид, че в ЗДДС и в Наредба №Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ няма разпоредба, която да дефинира понятието „временно спиране на дейността” или да урежда конкретни действия, свързани с временното преустановяване на работа с ФУ поради спиране на извършваната дейност от лицето. Предвид това в случай, че задълженото да регистрира и отчита извършваните от него продажби лице не е демонтирало фискалната памет на ФУ на някое от основанията на чл. 20, ал 1 или чл. 22, ал. 1 от Наредбата, за него остава задължението да спазва всички нормативни изисквания, регламентирани в Наредба №Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ, касаещи действащите ФУ в условията на неработни дни на търговския обект.
По втори въпрос:
В данъчното законодателство не съществува задължение за заличаване на дружества от търговския регистър, ако не се извършва стопанска дейност. Обстоятелството дали търговецът осъществява и в какъв обем търговска дейност няма отношение към правосубектността му. В случай, че юридическо лице – търговец бъде прекратено, както и в хипотезата на прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон, преобразуване по реда на глава шестнадесета от Търговския закон или при подаване на заявление за ликвидация по §5а, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър, търговецът или заявителят е длъжен по силата на чл. 77, ал. 1 ДОПК да уведоми териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по седалището на търговеца преди подаване на съответното заявление за вписване на подлежащото на вписване обстоятелство, която следва да издаде удостоверение за уведомяването в срок до 60 дни от постъпване на уведомлението. Посоченото удостоверение за уведомяване на териториалната дирекция се прилага към внесеното в Агенцията по вписванията заявление за вписване и е условие за разглеждането му.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването непълна фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно–осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘