ЗДДС, чл.6,ЗДДС, чл.113, aл. 1,ЗДДС, чл.118, aл. 1,ЗДДС, чл.118, aл. 3,НАРЕДБА Н-18, чл.3, aл. 1,НАРЕДБА Н-18, чл.27, aл. 1, т. 1,ЗДДС, чл.9

Изх. №23-22-2183
03.11. 2017 г.
чл. 6, чл. 9, чл. 113, ал. 1, чл. 118, ал. 1 и 3 от ЗДДС
чл. 3, ал. 1, чл. 27, ал. 1, т. 1 от Нар.18
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Е” ООД, регистрирано по ЗДДС е с предмет на дейност – търговия на едро и дребно с дрехи, обувки, текстилни, козметични и други продукти. Дружеството възнамерява да разшири дейността си като предостави на своите клиенти възможност да закупуват подаръчни карти за стоките със срок на използване шест месеца.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се третира продажбата на подаръчните карти – като освободена или като облагаема доставка и продажбата им като аванс за покупката на стоките ли се приема?
2. Облагаема ли е доставката на подаръчните карти, които са с изтекъл срок и как следва да се документират?
3. Следва да се издава касова бележка за продажбата на подаръчните карти, в коя група следва да се отрази продажбата им – със или без ДДС и как следва да се отчита оборота от тях?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС обект на облагане с данък върху добавената стойност е всяка възмездна доставка на стока или услуга. Доставка на стока и доставка на услуга като понятия са дефинирани в чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Най общо казано, доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а доставка на услуга е всяко извършване на услуга.
От изложеното във въпроса е видно, че става въпрос за продажба на ваучери, които ще бъдат използвани като платежен инструмент за закупуване на стоки, предлагани от дружеството. В тази връзка „Е” ООД при продажбата на ваучера не е доставчик по смисъла на чл. 11 от ЗДДС на стоките/услугите, които ще бъдат закупени от приносителя на ваучера.
Данък върху добавената стойност се начислява при последващото предоставяне на стоки при предядяване на ваучера.
Следователно, не възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност и съответно издаване на данъчен документ за получените от продажбата на ваучерите плащания.
По втори въпрос
На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС дружеството следва да документира доставката на стоката като издаде фактура.
Доколкото срещу неизползваните в определения срок ваучери не се предоставя стока и/ или услуга, следва, че получените суми от продажбата на ваучерите, които не са използвани не са обект на облагане с данък върху добавената стойност и не следва да се документират по реда на чл. 113 от ЗДДС. Същите следва да се документират, съобразно изискванията на чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч).
По трети въпрос
Както бе посочено по-горе при заплащане стойността на ваучерите „Е” ООД не следва да издава данъчен документ, тъй като не извършва доставка към лицата закупуващи ваучерите.
В зависимост от начина на плащане при покупката на ваучера за „Е” ООД би могло да възникне задължение по чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС (в сила от 08.03.2013 г.) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
В чл. 118, ал. 3 от ЗДДС е дадено легално определение на понятието „фискална касова бележка”, съгласно която „Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност”.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба №Н-18/ 2006г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 /2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).
На основание чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. фискална касова бележка се издава при извършване на плащането с изключение на случаите при разносна търговия.
Всяко фискално устройство от одобрен за България тип има възможност да отчита различни видове плащания, чиито имена се програмират в устройството в зависимост от обичайните плащания в обекта.
Запостигане на по-детайлна и ясна отчетност в случаите на продажба на подаръчни ваучери, за приключване на фискалната касова бележка може да се използва някой от допълнителните клавиши за плащане с подходящо програмирано наименование (например ”подаръчни ваучери”).
При пускане на „Дневен финансов отчет” на ФУ, оборота от издадените касови бележки с вид плащане„подаръчни ваучери ” ще се отпечата на отделен ред в отчета, а останалите суми ще са касова наличност в обекта.
Предвид факта, че не следва да се начислява ДДС при предоставянето на ваучерите срещу заплащане на суми, тези суми следва да бъдат отнесени към данъчна група “А” на фискалното устройство, съгласно чл. 27, ал.1, т.1 от Наредба Н-18 /2006 г.
Следва да се има предвид, че доставката на стоки е облагаема доставка на услуга по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, доколкото мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната. За извършената в последствие доставка за„Е” ООД възниква задължение за издаване на данъчен документ по реда на
чл. 113 от ЗДДС и съответно начисляване на дължимия за доставката данък върху добавената стойност.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

становище по въпроси, свързани с прилагането на чл. 213 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), поставени от банка „………..“ АД

Изх.№ 24-39-27Дата: 15.05.2019 год. ДОПК, чл. 213 ОТНОСНО: становище по въпроси, свързани с прилагането на чл. 213 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), поставени от банка

общата система на данъка върху добавената стойност, за да се определи статутът на получателя на услугите е необходимо доставчикът да разполага с доказателства, които е получил от получателя. Според чл

, , .№ 53-00-91729.11.2012г.чл. 30 ал.1, т.3от ЗДДС чл. 22, ал. 4 от ЗДДСВ запитването е изложена следната фактическа обстановка:Дружеството е с основен предмет на

ЗДДС, чл.26

В Дирекция ”ОДОП” – постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-502/ 13.11.2013 г. Изложена е следната фактическа обстановка:Фирмата има патент за универсална потребителскакарта ………………,

Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица и процедурата за прилагане на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане

Изх. №24-34-41Дата: 03.06.2009 год. ЗДДФЛ, чл. 4; ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1, т. 7.Относно: Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица и

това дали ученикът е осигурен на друго основание или не. Декларациите се подават в началото на всеки учебен срок и преди началото на лятната ваканция. За подлежащите на здравно осигуряване ученици се

5_23-22-2409/ 11.01.2011г. ЗЗО, чл.40, ал.3, т.1; Фактическа обстановка: Лице над 18 години продължава да учи за придобиване на средно образование.Въпрос: Попада ли в обхвата на