прилагането на разпоредбите на Закона за данъка върху добавеното стойност (ЗДДС) и закона за корпоративното подоходно облагане ( ЗКПО).

53-00-394/26.07.2013 г.
чл. 10, ал. 1 и 4 от ЗКПО
чл.26, ал.1 и 2 от ЗДДС
чл. 26, ал. 5, т. 3 и 4 от ЗДДС
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието свх. № 53-00-394/ 05.04.2013 г. относноприлагането на разпоредбите наЗакона за данъка върху добавеното стойност (ЗДДС) и закона за корпоративното подоходно облагане ( ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Лизингодател префактурира на дружеството, в качеството му на лизингополучател платените разходи за застраховкаипътни данъцисдокумент „Покана за плащане”, а не с фактура.
В запитването не е поставен конкретен въпрос, но соглед гореизложеното дружеството е изказало съмнение, че при евентуални бъдещи проверки и ревизии от страна на приходната администрация, на основание чл.26, ал.2 от ЗКПО издадените „покани за плащане” няма да бъдат признати като разходоправдателни документи за данъчни цели.
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, съмнението от страна на дружеството за признаване на документите като разходооправдателни за данъчни целии относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Данъчна основа по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена.
Съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. В разпоредбата на чл.26, ал.5 от ЗДДС са посочени случаите, в които определени суми не се включват в данъчната основа на доставката.
Според текста на чл. 26, ал. 5, т. 3 от ЗДДС разходите на лизингодателя и лизингополучателя, свързани с ползването на стоката при условията и в срока на договор за лизинг, като разходи за имуществени застраховки, застраховки “Гражданска отговорност” и други подобни за целия или за част от срока на договора, разходи за имуществени данъци и такси, екотакси и разходи за регистрация не се включват в данъчната основа на доставката.
По силата на чл.26, ал.5, т.4 от ЗДДС в данъчната основа на доставкатане се включват и сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.
Доколкото посочените в писмото разходи за застраховкаи пътни данъци не са част от данъчната основа, на основание чл.26, ал.5, т.3 от ЗДДС същите не следва да се документират с фактура по чл.114 от ЗДДС. В случай, че бъдат документирани с фактура върху тяхне трябва да се начислява ДДС.
По отношение на разходите за фишове за превишена скорости неправилно паркиране следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.26, ал.5, т.4 от ЗДДС изисква тези суми да са платени на доставчика / за покриване на посочените разходи от името и за сметка на лизингополучателя /. Също така, тези суми следва да са посочени изрично в счетоводството на доставчика и той да разполага с доказателства за действителния им размер. Доставчика няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършване на разходите.
С оглед гореизложеното, направените от лизингодателяразходи, които попадат в хипотезите на чл.26, ал.5, т.3 и т.4 от ЗДДС следва да се документират с първичен счетоводен документ по чл.7, ал.1 от ЗСч.
По отношение на документалната обоснованост за целите на признаване на счетоводен разход в чл.10 отЗКПО се съдържат изрични разпоредби, които се базират на изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч.).
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводния разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
По силата на чл.10, ал.2 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. На основание чл.10, ал.4 от ЗКПО данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.
В тази връзка независимо, че първичния счетоводен документ не отговаря на изискванията на ЗДДС, но доколкото е съобразен с изискванията на ЗСч. и сумата е дължима по силата на лизинговия договор, няма пречка този документ да се счита като разходооправдателен документ за лизингополучателя.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар