Изх. № 53-04-216/18.12.2013 г.
Чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ
Чл.73 от ЗДДФЛ
Чл.45, ал.7 от ЗДДФЛ
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване прието с вх. № ….. относноприлагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В писмото не е изложена фактическа обстановка.
Поставени са следните въпроси:
1. Облагаем доход ли е обезщетението за неправилно уволнение по реда на чл.225 от КТ, лихвите към него, както и присъдените разноски по съдебното дело?
2. В какви срокове се декларира полученият доход, какъв е размерът на дължимият данък, в какъв срок се плаща и как се декларира пред НАП?
3. Посочват ли се в справката по чл.73 от ЗДДФЛ изплатеното съгласно решението на съда обезщетение и лихви на физическото лице?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроситеи относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
На основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Съгласно ал.2 на същия член, когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-ниско платена работа, той има право на разликата в заплатите.
Според регламента на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Тъй като обезщетението почл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ не попада в изключенията по чл. 24, ал.2 от ЗДДФЛ, нито е освободено от облагане на друго законово основание, същото представлява облагаем доход от трудово правоотношение за съответното физическо лице. Следователно, тези обезщетения подлежат на авансово и годишно облагане по реда и при условията на ЗДДФЛ, установени за облагането на доходите от трудови правоотношения.
В конкретния случай, тъй като обезщетението по чл.225 от КТ е събрано чрез съдия изпълнител, същото следва да се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ на физическото лице.
Следва да имате предвид, че доходът от лихва, изплатен на физическо лице, във връзка с обезщетение по чл. 225,ал. 1 и ал. 2 от КТ също представлява облагаем доход. Облагаемият доход от лихви, независимо от основанието за получаването му, както и годишната данъчна основа се формират по специален ред, а именно по реда на чл. 35 и 36 от ЗДДФЛ. За доходите, подлежащи на облагане по този ред не се удържа и/или внася авансов данък, но същите участват при формирането на общата годишна данъчна основа и се декларират от физическото лице в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл.45, ал.7 от ЗДДФЛ предприятието – платец на доходи от други източници по чл.35, издава за изплатените доходи служебна бележка по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода – от обезщетението по чл.225 от КТ и от лихвата във връзка с изплатеното обезщетение. Предприятието платец на дохода, отразява в справката по чл.73 от ЗДДФЛ само изплатената лихва във връзка с обезщетението по чл.225 от КТ. Присъденото обезщетение по чл.225 от КТ не се отразява в цитираната справка, тъй като се явява доход от трудови правоотношения.
На основание чл.13, ал. 1, т. 10 от ЗДДФЛприсъдените обезщетения за разноски по съдебни дела не са облагаеми.
‘