Изх. № 53-04-218/02.06. 2014 г.
чл. 115, ал. 3 от ЗДДС
чл. 116, ал. 1 от ЗДДС
чл. 73, ал. 7 и ал. 8 от ЗДДС
чл. 92, чл. 113, чл. 114, чл. 115 и чл. 117, чл. 122 от ЗКПО
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ., са постъпили Ваши писмени запитвания, приети с вх. № 53-04-218/19.02.2014 г. и 23-29-31/25.02.2014 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
На 22.11.2013 г. „ХХХХХ” ЕАД (влялото се дружество) и „ХХХХХ България” ООД (дружеството – правоприемник) са стартирали процедура по вливане на „ХХХХХ” ЕАД в дружеството – правоприемник. На 19.12.2013 г. двете дружества са подписали договор за вливане, в който като дата на вливането е определена 01.01.2014 г. Подадено е заявление за вписване на промените в търговския регистър. Преобразуването е вписано на 18.02.2014 г. В периода между определената от дружествата дата на вливането и неговото вписване в търговския регистър влялото се дружество е продължило да осъществява дейност, като е извършвало доставки, които е документирало с фактури и други счетоводни документи. Подадени са справка – декларация и дневници за покупки и продажби по ЗДДС за период месец януари и е платен дължимия данък.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Как следва да се третират документите, издадени от влялото се дружество в периода 01.01.2014 г. – 18.02.2014 г.?
2.Следва ли да се издадат кредитни известия към издадените в този период фактури и от името на кое дружество следва да бъдат издадени?
3.Следва ли доставките, извършени през посочения период да бъдат документирани с фактури, издадени от дружеството – правоприемник?
4. Следва ли влялото се дружество да подава годишни декларации по ЗДДС и по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2014 г.?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Попърви, втори и трети въпрос:
Преобразуването на търговските дружества е регламентирано в чл. 261 и сл. от Търговският закон (ТЗ). В разпоредбите на чл. 261 от ТЗ изчерпателно са изброени формите, под които може да се осъществи преобразуването на търговски дружества. Всяко търговско дружество може да се преобразува чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне, отделяне на еднолично търговско дружество, както и чрез промяна на правната форма.
Съгласно чл. 263ж, ал. 1 от ТЗ преобразуването има действие от момента на вписването в търговския регистър.
На основание чл. 263з, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ всяко преобразуващо се дружество, което се прекратява, съставя заключителен баланс към датата на преобразуването (вливането). Екземпляр от заключителния баланс се предава на всяко от приемащите или новоучредените дружества. Когато в договора или в плана за преобразуване е предвидена по-ранна дата, съгласно чл. 263ж, ал. 2, заключителни и встъпителни баланси се съставят към тази дата (чл. 263з, ал. 3 от ТЗ).
Съгласно чл. 263ж, ал. 2 от ТЗ, в случаите, в които е избрана по-ранна дата за преобразуването, действията, извършени между тази дата и датата на вписването на преобразуването се смятат за извършени за сметка на приемащото дружество за целите на счетоводството. Видно от този текст действията, извършени между двете дати, се извършват от преобразуващото се дружество, което действа от свое име и за своя сметка, но за целите на тяхното осчетоводяване се приема, че са извършени за сметка на правоприемника.
Съгласно разпоредбите на чл. 122 от ЗКПО при избор на по-ранна дата на преобразуване за счетоводни цели по реда на чл. 263ж, ал. 2 от Търговския закон, всички действия на преобразуващите се дружества, извършени за сметка на новоучредените или приемащите дружества от тази по-ранна датадо датата на преобразуване за данъчни цели, се смятат за извършени за данъчни цели от преобразуващите се дружества.
В тези случаи всички действия на преобразуващите се дружества извършени между тези две дати за сметка на приемащите дружества се смятат за данъчни цели за извършени от същите тези преобразуващи се дружества, което всъщност следва и от самия ТЗ, тъй като правните последици от преобразуването настъпват след вписването му по съответния ред, без значение счетоводното отчитане.
Основанията за издаване на кредитно известие към фактура са изчерпателно изброени в чл. 115, ал. 3 от ЗДДС. Такива са намалението на данъчната основа и развалянето на доставката. Съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗДДС анулирани могат да бъдат само погрешно съставени или поправени фактури.
Предвид изложеното и доколкото в запитването Ви не са посочени основания за издаване на кредитни известия или анулиране на фактурите, издадени в периода 01.01.2014 г. – 18.02.2014 г., изменения в документирането на осъществените доставки могат да бъдат извършвани само при условията на чл. 82 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), при наличие на основания за издаване на кредитно известие или анулиране на фактура, възникнали след датата на вписване на вливането в търговския регистър.
Почетвърти въпрос:
По приложението на ЗДДС.
Действащият ЗДДС не предвижда подаването на годишна справка-декларация, аналогична на регламентираната с чл. 66, ал. 3 от отменения ЗДДС. Размерът на частичния данъчен кредит при дерегистрация се преизчислява и корекцията се извършва със справката-декларация за последния данъчен период по реда на чл. 73, ал. 7 и ал. 8 от ЗДДС.
По приложението на ЗКПО.
Преобразуването на търговски дружества за целите на корпоративното подоходно облагане е регламентирано в глава деветнадесета от ЗКПО. Съгласно разпоредбите на чл. 113, чл. 114, чл. 115 и чл. 117 от ЗКПО за целите на закона датата на преобразуване е датата на вписването на преобразуването в търговския регистър, периодът от началото на годината до датата на вписването е последен данъчен период, за който преобразуващите се дружества се облагат с корпоративен данък по общия ред.В случая не се подава годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, а декларация за последния данъчен период по чл. 117, ал. 1 от ЗКПО. Срокът за декларирането е 30-дневен, считано от датата на вписването.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘