5-53-04-721/14.10.2014 г.
ЧЛ.26, АЛ.7 ОТ ЗДДФЛ;
ЧЛ.29 ОТ ЗДДФЛ
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване прието с вх. № …2014 г. относноприлагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
Вие сте адвокат на свободна практика и сте самоосигуряващо се лице. Възнамерявате да назначитес трудов договор за4 часов работен ден адвокатски сътрудник.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Приспадат ли се направените разходи за заплати и осигурителни вноскина наети лица при формирането на данъчната основа за облагане на доходите на физически лица упражняващи свободна професия?
2.В кои случаи приложение намира чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Придобититедоходи от стопанска дейност като адвокат се облагат по реда на чл. 29 – 30 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 30 от закона годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социалното осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
Съгласно чл.29, ал.1, т. 3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от упражняване на свободна професия се получава като от брутния доход се приспаднат нормативни разходи в размер на 25 на сто.
В този смисъл, облагаемият доход на физическо лице адвокат не се намалява с действителните разходи за заплати и осигуровки на наетитеот него лица (в конкретния случай на адвокатския сътрудник), а само с нормативно признатите разходи в размер 25 на сто.
Следва да се има предвид, че по силата на чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. На основание чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл. 43, 44 и 46 от ЗДДФЛ се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. В ал. 2 на същата норма е уредено, че не се внася авансов данък по чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ и чл. 44, ал. 3 от ЗДДФЛ за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година. Доходите, подлежащи на облагане по чл. 29 от ЗДДФЛ, следва да бъдат включени в декларациите по чл. 55 от същия закон, които се подават в указания в чл. 67, ал. 1 от с.з. срок.
По втори въпрос:
Адвокатите не са търговци предвид изричните разпоредби на Закона за адвокатурата (чл.5, ал.2, т.1)и на Търговския закон (чл. 2, т. 2). Поради тазипричина чл.26, ал.7 в ЗДДФЛ в случая е неприложим.
‘