5_Изх. № 94-00-71/ 22. 05. 2013 г.
ЗДДФЛ, чл. 18, чл. 38, ал. 1, чл. 44, чл. 55
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 94-00-71/ 25.04.2013 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
През 2013 г. местно физическо лице с намалена работоспособност с 50 и с над 50 на сто, определена с влязло в сила решение на ТЕЛК, получава доходи от дивидент за участието си в местно търговско дружество и доходи от отдаване на имущество под наем. Наемателите са както физически, така и юридически лица. Същевременно лицето получава пенсия за инвалидност, както и възнаграждение по трудово правоотношение.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Как следва да се прилага разпоредбата на чл. 18 от ЗДДФЛ по отношение на лице с намалена работоспособност с 50 и с над 50 на сто при определяне на дължимия авансов данък и неговото деклариране за придобитите от лицето през годината доходи от наем, дивиденти, пенсия за инвалидност и възнаграждения по трудово правоотношение ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Облагаеми по ЗДДФЛ са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ необлагаеми са доходите от задължително осигуряване в България или в чужбина. Следователно пенсията за инвалидност като парично плащане по дългосрочно обществено осигуряване е необлагаема и не подлежи на деклариране в годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от закона.
Законодателят е предвидил два различни режима за облагане на доходите на физическите лица:
1.Облагане с окончателен данък при източника на дохода.
Доходите от дивиденти не участват при формиране на общата годишна данъчна основа, а се облагат с окончателен данък съгласно чл. 38, ал.1 от ЗДДФЛ, начисленот платеца върху брутната им сума. При определяне на дължимия за тези доходи данък е неприложима разпоредбата на чл. 18 от закона, поради което лицата с намалена работоспособност с 50 или с над 50 на сто не могат да ползват данъчно облекчение затези доходи.
2. Облагане наобщата годишна данъчна основа.
При този режим се облага сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36 от ЗДДФЛ (съответно за доходи от: трудови правоотношения, друга стопанска дейност, наем или от друго предоставяне за ползване на права или имущество, прехвърляне на права или имущество, други източници). Лица с намалена работоспособност с 50 или с над 50 на сто, освидетелствани от компетентните органи с влязло в сила и валидно през съответната календарна година решение на ТЕЛК/ НЕЛК, могат да ползват предвиденото данъчно облекчение само за тези доходи. Последното се ползва с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (ГДД), като сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 от с. з. се намалява със 7 920, 00 лева и върху разликата се начислява дължимия данък от 10% (чл. 17 от ЗДДФЛ).
Облагаемият доход и данъчната основа се формират за всеки източникна доход поотделно по правилата на част втора от ЗДДФЛ „Обща годишна данъчна основа”, като при определяне на облагаемия доход не се включват подлежащите на облагане с окончателен данък доходи (чл. 16, ал. 2 от закона).
За доходите от наем и от трудови правоотношения задължените лица удържат и внасят авансов данък съгласно разпоредбите на глава осма „Авансово удържане на данъка” от ЗДДФЛ.
За доходите от трудови правоотношения работодателят определя месечна данъчна основасъгласно чл. 42, ал. 2 и ал. 3 от закона, която се намалява се със сумата от 660,00 лева, представляваща данъчното облекчение за лицата с намалена работоспособност. Това облекчение се ползва от месеца на настъпване на неработоспособността включително до месеца на изтичане срока на валидност на решението, издадено от компетентните органи на ТЕЛК/ НЕЛК (чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ). Така определената месечна данъчна основа се умножава по данъчна ставка 10 на сто, като данъкът се удържа от работодателя при изплащане на облагаемия доход и се внася в републиканския бюджет по място на регистрация на платеца сроковете и по реда на чл. 65, ал. 11 и 66, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Авансовото удържане и внасяне на данъка върху доходите от наем е уредено в чл. 44 от закона. Облагаемият доход от наем се определякато придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи (чл.31, ал. 1 от ЗДДФЛ ). Правоимащото лице по чл. 18, ал. 1 от закона дължи авансов данък за дохода от наем едва след като облагаемият му доход от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920, 00 лева (чл. 44, ал. 2 от закона). Следователно лице с намалена работоспособност, което ползва данъчно облекчение по чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ и получава доходи от трудово правоотношение и наем, дължи авансов данък за придобия доход от наем от месеца, в който облагаемият му доход надвиши 7 920 лева.
В случаите, в които платец на дохода от наем е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя съгласно описаните по-горе правила след представяне от страна на ползващото данъчно облекчение лице валидно експертно решение на ТЕЛК/ НЕЛК, удостоверяващо степента на намалена работоспособност. Когато при изплащане на дохода е удържан данък от платеца,последният подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (обр. 4001) и внася удържания данък в републиканския бюджет по сметка на ТД на НАП по мястото си на регистрация в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. За доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася авансов данък (чл. 56, чл. 65, ал. 12 и чл. 66, ал. 1 от ЗДДФЛ). Предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на дохода от наем, издава за изплатения доход и удържания данък сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода (чл. 45, ал. 4 от закона). Служебната бележка се прилага от получателя на дохода към ГДД.
В случаите, в които платец на дохода от наем е физическо лице, дължимият данък се определя и внася от наемодателя съгласно описаните вече правила, като декларацията обр. 4001 се подава в посочените по-горе срокове от наемодателя в компетентната ТД на НАП – по постоянния адрес на наемодателя. Не се внася авансов данък за доходи от наем, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година (чл. 55, ал. 2, чл. 56 и чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ).
Когато за изплатените доходи от наем на лице, ползващо данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ, не следва да се удържа и внася авансов данък, декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ не се подава.
‘