5_Изх. № 53-02-55/ 06.06.2013 г.
ЗМДТ, чл. 58, ал. 1, т. 4
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-02-55/ 25.03.2013 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Лице с намалена работоспособност над 50 на сто придобива по време на брака си през 2001 г. лек автомобил. В свидетелството за регистрация на МПС е отразено, че автомобилът е инвалиден.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
1. Явява ли се данъчнозадължено лице за данък върху превозните средства съгласно чл. 53 от ЗМДТ съпругата на инвалид за придобития по време на брака им лек автомобил, когато съпругът при вноса на МПС е ползвал целеви помощи като лице с трайни увреждания ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ обект на облагане с данък върху превозните средства (ПС) са превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България.Данъкът върху превозните средства се внася и администрира отобщината по постоянния адрес на собствениците на ПС, коитопредявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез подаване на данъчна декларация (чл. 54, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗМДТ).
Разпоредбата на чл. 53 от ЗМДТ определя, че данъчно задължени лица за данък върху превозните средства са собствениците на ПС, а в случаите на съсобственост, подадената декларация от един от съсобствениците, ползва и останалите (чл. 54, ал. 5 от с.з.).
В запитването липсват данни за наличие на законов режим на разделност или договорен режим между съпрузите по отношение на придобитите по време на брака права и доколкото не е указано, че автомобилът служи на инвалида за упражняване на професия или е включен в предприятието му на едноличен търговец, се налага изводът, че МПС се съпритежава от съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност съгласно чл. 21 от Семейния Кодекс (СК).
С Постановление № 1 от 13. 05. 1982 г. Пленумът на Върховния приема, че лекият автомобил, купен от инвалид през време на брака, се включва в имуществената общност на съпрузите, освен ако е придобит при условията на пълна, респ. частична трансформация на лично имущество. Цитираното ППВС, както и ППВС № 5 от 31.10.1972 г., намират приложение и в съвременните обществени условия поради обстоятелството,че текстът на чл. 13, ал. 2, пр. 2 от СК, приет през 1968 г., е възпроизведен в чл. 20, ал. 2от СК от 1985 г., както и в чл. 22 ал. 2 СК от 2009 г., т. е. законодателят не е намерил за необходимо да променя режима за придобиване на лично движимо имущество на съпрузите (в този смисъл е и Определение № 1273/ 16.11.2009 г. по гр.дИзх. № 1101/2009 г. на ВКС).
С т. 5 на Постановление № 5/72 г. Пленумът на Върховния съд е изяснил, че превозните средства със значителна стойност, каквито са леките автомобили, не са вещи, които служат на притежателя им за обикновено лично ползване по смисъла на чл. 22, ал. 2 от сега действащия СК ( респ.чл. 13, ал. 2, изр. 2 от отменения СК от 1968 г., чл. 20, ал. 2 от отменения СК от 1985 г.). При инвалидите за обикновено лично ползване може да служи едноместната кола или количка със съответни приспособления, докато автомобилът може да служи и за задоволяване нуждите на семейството на инвалида. При това положение, щом като лекият автомобил е купен от инвалида през време на брака, макар с парична помощ от държавата, съгласно чл. 21, ал. 1 от действащия СК (респ. чл. 13, ал. 1 отменения СК от 1968 г. и чл. 19, ал. 1от отменения СК от 1985 г.), той става общ на двамата съпрузи.
С оглед на гореизложеното се налага изводът, че никой както от отменените, така и от действащите нормативни актове, включително и Законът за интеграция на хората с увреждания (в сила от 01. 01. 2005 г.)не уреждат правото на собственост върху автомобил, купен с целеви помощи от държавата, а регламентират обществените отношения, свързани с интеграцията на хората с увреждания и подпомагане на инвалидите и техните семейства.Следователно закупеното по време на брака МПС от правоимащо лице с целеви помощи по реда и при условията на приложимата нормативна уредба, не се явява лично имущество на съпруга-инвалид по смисъла на чл. 22, ал. 2 от СК, а е в режим на съпружеска имуществена общност. Така съсобственик и данъчно задължено лице за половината от данъка върху превозното средство съгласно чл. 53 от ЗМДТ се явява другият съпруг. Освобождаване от данъка по чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ е само за идеалната част, притежавана от лицето с намалена работоспособност /инвалида/.
‘