.№ 23-22-680
28.04.2015г.
ЗДДФЛ-22а
В дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” VVV е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-22-680/ 16.04.2015 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
На 19.03.2008 г. съпруг сключва договор за ипотечен кредит с банкова институция за закупуване и ремонт на имот – жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). Титуляр на сметката е съпругът, а съпругата е съдлъжник съгласно разпоредбите на Семейния кодекс (СК).Към момента на сключване на договора за кредит съпругата не е навършила 35-годишна възраст.
През 2014 г. бракът е прекратен съгласно влязло в сила съдебно решение. Същата година жената сключва друг брак. Настоящият съпруг встъпва през 2014 г. първоначално като трето лице – съдлъжник по сключения договор за ипотечен кредит, а впоследствие по силата на допълнително споразумение с банката, бившият съпруг е освободен като длъжник по дълга, който се поема от настоящите съпрузи в качеството им на солидарни длъжници. Бившият съпруг е прехвърлил притежаваните от него идеални части от ипотекираното жилище на съпрузите. Титуляр на сметката по отпуснатия кредит става съпругата.
Жилището е единствено жилище за семейството.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Налице ли са предпоставките за ползване на данъчното облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ за данъчната 2014 г.?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 22а от ЗДДФЛ местни физически лица могат да ползват данъчно облекчение за млади семейства, като приспадат от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от с.з. направените през годината лихвени плащания по първите 100 000, 00 лева от главницата по отпуснат ипотечен кредит за закупуване на жилище. За целта е необходимо едновременно да са налице следните условия:
1.договорът за ипотечен кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/ или съпруг/а, с който имат сключен граждански брак;
2.поне единият от съпрузите не е навършил 35-годишна възраст към датата
на сключване на договора за ипотечен кредит;
3.ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъч-
ната година.
Първото условие – сключен брак към 31 декември на данъчната 2014 г., е налице.
Относно наличието на второто условия – преценката следва да бъда извършена към датата на сключване на договора за ипотечен кредит – това е 19.03. 2008 г. Към посочената дата съпругата няма навършени 35 години и като солидарен длъжник е страна по договора за ипотечен кредит.
За установяване наличието на третото условие следва да бъде извършена преценка относно собствеността върху закупеното с ипотечен кредит жилище. Това е от значение във връзка с установяване проявлението на данъчния фактически състав предвид обстоятелството, че използваното от СК понятие „семейно жилище” не е тъждествено с въведения от данъчния закон критерий „единствено жилище за семейството”, в който случай за фискални цели е определяща собствеността, а не фактическото ползване на жилището. Поради обстоятелството, че след развода бившият съпруг прехвърля на бившата си съпруга и нейния настоящ съпруг своите идеални части от притежаваното по време на брака в режим на СИО жилище и е освободен от задължението си към банката, като е заместен в дълга си към кредитора от настоящите съпрузи – солидарни длъжници, следва, че собственици на притежаваното жилище са настоящите съпрузи. Жилището ще е единствено за семейството за съответния данъчен период ако никой от членовете на семейството не притежава собственост, включително и идеални части на собственост върху друго жилище. В последния случай са без значение както основанието за придобиване на собствеността (чрез наследяване, дарение, делба, покупко-продажба или др.) и размерът на притежаваните идеални части, така и фактическата възможност или невъзможност да се използва другото жилище (напр. при учредено право на ползване на трето лице), като в този смисъл е и установената от Върховния административен съд практика по прилагане на разпоредбата.
Тъй като в допълнителното споразумение към договора за ипотечен кредит е посочено, че кредитът е отпуснат за закупуване и ремонт на имот, следва изрично да укажем, облекчението по чл. 22а от ЗДДФЛ може да се ползва само за лихвите върху главницата на кредита, предназначена за придобиване на жилището. Когато в договора за ипотечен кредит е посочена обща сума,е необходимода се изследваи докаже каква част от кредитае предназначеназа придобиване на жилището. Доказателство може да бъде нотариалният акт за покупко – продажбана недвижимия имот, ако в него изричное посочена сумата, която ще бъдепредоставенана продавача/продавачите отбанката на основаниесключения договор за банков кредитс купувача/купувачите. Чрез предвидените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) средства при упражняване на данъчен контрол информация може да бъде поискана и от банката, какви суми са преведени по сметка на продавача.
В случай, че физическото лице не разполагас документ, издаден от банката – кредитозаемател за частта от лихвата, съответстващана главницатаза придобиванена недвижим имот, полагащата се лихватрябва да сеизчислис помощта на коефициент. Коефициентътследвада се определи каточасттаот главницатана кредита за придобиване на недвижимия имотсе разделина общия размерна ипотечния кредит.
Предвидените в ЗДДФЛ данъчни облекчения се ползват с подаване на годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 отзакона.Право да ползваоблекчението за млади семейства по чл. 22а има един от съпрузите, който следва да приложи към ГДД декларация от другия съпруг, че няма да ползва това облекчение за данъчната 2014 година, както и документ, издаден от банката-кредитозаемател, удостоверяващ размера на направените през годината лихвени плащания по първите 100 000,00 лева. Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ (чл. 22а, ал. 3 и ал. 4, чл. 23, т. 5 от ЗДДФЛ)
‘