5_Изх.№ 20-00-42/ 11. 03. 2013г.
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т.1
В дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-42/11.02.2013 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Местни физически лица са придобили офиси в многофункционална сграда, като строежът е въведен в експлоатация 2003г. съгласно приложено удостоверение, издадено от главния архитект и кмета на съответния столичен район. От другото приложено удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж (изд. 2011 г. от директора на дирекция „Контрол по строителството” при СО) е видно, че е сменено предназначението на два офиса в жилища.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
При евентуална продажба на едно отжилищата през 2013 г., ще намери ли приложение разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДФЛ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Възмездното прехвърляне на права или имущество е изрично посочено като източник на доход в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Съгласно нормата на чл.13, ал. 1, т. 1 от с.з. не са облагаеми доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на:
1. един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години;
2. до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от пет години.
По смисъла на § 1, т. 51 от ДР на ЗДДФЛ, „недвижим жилищен имот” за целите на прилагане на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „а”от с.з. е недвижим имот, който към момента на продажбата или замяната може да служи за задоволяване на жилищни нужди. За да е изпълнен фактическият състав на посочената данъчна разпоредба е нужно между датата на придобиването му като жилищен имот и датата на продажбата/ замяната са изминали повече от три години. От приложеното удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж „смяна на предназначението на офис 1 и офис 2 в жилища в съществуваща четириетажна многофункционална жилищна сграда” е видно, че от22.11.2011 г. имотите са придобили статут на жилища и следователно от тази дата могат да задоволяват жилищни нужди. Поради обстоятелството, че от датата, на която имотът придобива статут на „жилищен” до евентуалната му продажба през настоящата 2013 г., не са изминалитри години, то не намира приложение разпоредбата на чл. 13, ал.1, т. 1, б. „а” от ЗДДФЛ и не може да бъде освободен от облагане на това основание.
Видно от приложеното удостоверение за въвеждане в експлоатация на етап от строежа, издадено от кмета и главния архитект на съответния столичен район, към 23.12.2003 г. е налице разрешение за ползване на офисите. Последващата промяна само в начина на ползване на имотите не поражда вещноправен ефект – придобиване на собственост, доколкото необходимите строително-монтажни работи са извършени в рамките и обема на съществуващите нежилищни обекти. Този извод се налага от легалното определение на „промяна на предназначението на обект или на част от него” , дадено в § 5, т. 41 от ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ),което „е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и нормативните актове за неговото прилагане”. Тъй като от придобиването на двата офиса до момента са изминали повече от пет години, то при продажбата им през 2013 г. приложение ще намери разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗДДФЛ, по силата на която получените доходи ще попаднат в обхвата на необлагаемите. Съгласно чл. 52,ал. 1, т. 3 от с.з. необлагаемите доходи не подлежат на деклариране с годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
‘