5_Изх. № 20-00-445/24.01. 2013 г.
ЗДДФЛ, чл. 11, ал. 3, чл. 18, чл. 23, т.1, чл. 65, ал. 12
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …, е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-445/ 03.12.2012 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружество е сключило договор за наем на недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност (СИО). И двамата съпрузи – наемодатели са освидетелствани като лица с намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган. Наемодателят превежда целия наем по сметката на един от съпрузите.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Когато предприятие превежда целия наем за недвижим имот в режим на СИО по сметка на един от съпрузите, явява ли се всеки от тях данъчно задължено лице по ЗДДФЛ и може ли да ползва данъчно облекчение като лице с намалена работоспособност по чл. 18 от с.з.?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Следва да имате предвид, че от съществено значение за данъчния статус на физическото лице по смисъла на ЗДДФЛ е дефинирането му като „местно” или „чуждестранно”. Когато физическо лице отговаря на един от критериите, изброени в ал. 1 на чл. 4 от с.з., тосеявява„местно” за целите на ЗДДФЛ. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и чужбина, а чуждестранните – за придобити доходи от източници в страната (чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ). В зависимост от качеството на наемодателя – дали е местно или чуждестранно лице, законът регламентира различия при определяне на данъчната основа за изплатения доход от наем, респ. възможността за ползване на данъчни облекчения, начисляване и удържане на данъка (авансово или окончателно), както и относно декларирането и удостоверяването на изплатения доход и удържания данък.
От предоставената информация, за целите на ЗДДФЛ възприемам, че получателите на доходи от наем са местни лица. Видно от описаната фактическа обстановка, отдаденият под наем недвижим имот е придобит в режим на СИО. Същата съгласно разпоредбите на СК е бездялова – вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съпрузите имат равни права върху общото имущество и разпореждането с него се извършва съвместно от двамата съпрузи (чл. 21 от Семейния кодекс – СК). На това основание, дори и в случаите, когато наемният договор е сключен само с единия от съпрузите, същият е валиден по силата на чл. 24 от кодекса като действие по управление на общото имущество, а полученият доход от това имущество следва да се раздели поравно между двамата съпрузи, освен ако със съдебен акт не е предвидено друго. Следователно всеки от съпрузите се явяваданъчно задължено лице за половината от придобития доход от отдаване под наем на недвижим имот в режим на СИО.
Паричният доход се смята за придобит на датата на плащането – при плащане в брой или на датата на заверяването на сметката на получателя на дохода – при плащане по банков път (чл.11, ал.1 от ЗДДФЛ). Няма законова пречка наемът да бъде превеждан по сметка на единия съпруг. В този случай по силата на разпоредбата на чл.11, ал.3 от с.з. се счита, че доходът е придобит и от другия съпруг, а плащането по чужда сметка е извършено по негово нареждане или по споразумение с платеца.
За да ползва всеки от съпрузите данъчно облекчение по чл. 18 от с.з., следва да е освидетелстван като лице с намалена работоспособност с 50 или с над 50 на сто с влязло в сила решение на ТЕЛК/НЕЛК. Така общата годишна данъчна основа по чл. 17 от закона се намалява със 7 920, 00 лева включително за годината на настъпване нанеработоспособността и за годината на изтичане на срока на валидност на решението, доколкото не е налице пожизнена валидност на съответните решения в съответствие с §10а на ПЗР на ЗДДФЛ.Посоченото облекчение се ползва отделно от всеки от съпрузите с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от закона, към която се прилага копие на решението на ТЕЛК/ НЕЛК (чл. 18, чл. 23, т.1 от ЗДДФЛ).
Лице, придобило доход от наем, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход по чл. 31от закона и осигурителните вноски, които е задължено да прави за своя сметка. Облагаемият доход от наем се определя като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи. Данъчната ставка е 10 на сто. Когато получателят на дохода е лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, авансовият данък се дължи след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7 920, 00 лева. Това правило важи и когато платецът на доход от наем е предприятие (какъвто е конкретният случай) или самоосигуряващо се лице, но в този случай размерът на данъкасе определя и данъкът се начислява върхуразмера на облагаемия доходпо чл. 31 от ЗДДФЛи се удържа и внася от платеца при изплащането му. Всеки от съпрузите като получател на половината от изплатения доход следва да представи еднократно копие на експертното решение на ТЕЛК/ НЕЛК пред платеца, както и да удостовери пред същия каква част от изплатения доход се явява облагаем, като попълни съответните полета на формуляра „сметка за изплатени суми”. За изплатения доход и удържания данък платецът предоставя на всяко лице „сметка за изплатени суми” и „служебна бележка”, като последната се прилага от получателя на дохода към годишната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (чл. 44, чл. 45, ал. 4, 8 и 9 от с.з.).
Данъкът се внася от предприятието – платец на дохода от наем, в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото му на регистрация. Срокът за внасяне на авансово удържания данък за изплатени доходи от наем през 2012 г. беше до 10-о число на месеца, следващ месеца на удържане на данъка. При изплащането на доходи от началото на 2013 г. е в сила правилото на новата ал. 12 на чл. 65 от ЗДДФЛ, че данъкът се внася от платеца в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за четвъртото тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася авансово данък. Наред със задължението да включат изплатения доход от наем в годишната справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, от началото на 2013 г. предприятията или самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, следва да подават и декларация по образец за дължимите данъци съгласно изменението на чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (обн. в ДВ, бр. 94 от 2012 г.). Декларацията (образец 4001) се подава в срока за внасяне на дължимия данък, т.е. до края на месеца, следващ тримесечието на изплащане на дохода, в ТД на НАП по регистрация на платеца (чл. 56 и чл. 57 от ЗДДФЛ). За изплатените през м. декември на 2012 г. доходи от наем, предприятието следва да удържи и внесе данъка до 10.01.2013 г., като в този срок следва да подаде и декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ .
Предвид гореизложеното е важно да се отбележи, че ако всеки от съпрузите – получател на дохода от наем, е имал право да ползва данъчно облекчение през 2012 г. като лице с намалена трудоспособност, но при авансовото удържане на данъка от предприятието данъчната основа за всеки от съпрузите не е формирана по описания по-горе начин, вследствие на което е налице надвнесен данък за годината, то процесуалният ред за възстановяването му е чрез извършване на проверка или ревизия от страна на орган по приходите по реда на чл. 129 или по опростената процедура начл. 130 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). Действията по възстановяване и/или прихващане на надвнесен подоходен данъкмогат да бъдат предприети служебно или по писмено искане на лицето(искане за прихващане или възстановяване) въз основа на подадена от получателя на дохода на годишна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, с посочена в нея сума за възстановяване и приложени служебни бележки и копие на решение на ТЕЛК/ НЕЛК.