5_53-04-265/03.04.14 г.
Чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ;
Чл.50 от ЗДДФЛ;
Чл.43, ал.4 от ЗДДФЛ;
Чл.10, ал. 3 от ЗДДФЛ;
Чл.66, ал.1 от ЗДДФЛ;
Чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ;
Чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ;
§ 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО;
Чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО;
Чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО
В дирекция ,,Обжалванеи данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване прието с вх. № …../.2014 г. относноприлагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Вие имате завършено висше образование с бакалавърска степен. До м. май2013 г. сте работил на трудов договор. Отм. юли същата година сте извършвал интернет услуги за чуждестранен работодател, а от м.август 2013 г. е сте започнал да извършвате интернет услуги за български работодател, поради което се считате за лице упражняващо свободна професия. Възнаграждението за извършената по интернет работа сте получавал по банков път, въз основа на издадени от възложителите документи. През 2013 г. Вие сте получавал доходи от лихви по депозитни сметки в търговски банки и доходи от предоставяне назаеми.През 2014 г. сте започнал да извършвате търговия с чуждестранна валута. Подал сте документи за смяна на личната си карта и постоянния адрес.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Възможно ли и издадените от възложителите документи за извършените от физическото лице интернет услуги да заместят издаването на служебна бележка по реда на чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ?
2. В ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2013 г. посочват ли се обложените с окончателен данък доходи от лихви по депозитни сметки в търговски банки?
3. Какъв документ се издава за получените доходи от предоставяне на заеми на физически лица и необходимо ли е същият да е нотариално заверен?
4. Кой образец ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ следва да подаде физическото лице за отчетната 2013 г.?
5. По кой постоянен адрес на физическото лице следва да се подаде ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2013 г. – преди или след смяната на адреса?
6. Какви разходи за дейността се признават задейностите, които упражнява лицето през 2013 г. и 2014 г.?
7. Към кой момент по ЗДДФЛ се смята доходът за придобит?
8. Как се определя облагаемия доход и данъчната основа?
9. Какви разходи се признават при търговия с чуждестранна валута?
10. По какъв ред следва да се внасят задължителни социални и здравноосигурителни вноски зафизическото лице?
11. Има лизадължение физическото лице да подава данни за задължителни осигурителни вноски в Националната агенция за приходите (НАП)?
12. Какъв е редът за зачитане на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски от лицата, завършили висше или полувисше образование?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
По отношение на ЗДДФЛ:
Съгласночл. 6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.
В съответствие с нормата на чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ на облагане по реда на същия закон подлежат доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
По смисъла на § 1. т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ лица, упражняващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите: адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица. за които са налице едновременно следните условия:
а)осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б)не са регистрирани като еднолични търговци;
в)сасамоосигуряващиселица посмисълана Кодексаза социално осигуряване.
Следователно, ако отговаряте на всички условия, изброени в цитираната разпоредба,следва да се считате за лице, упражняващо свободна професия по смисъла на данъчния закон.
Видно от изложеното в запитването, Вие не сте самоосигуряващо се лице, нямате номер по регистър БУЛСТАТ, поради което не можете да се считате за лице упражняващо свободна професия.
Следователноизвършваните от Вас интернет услуги представляват друга стопанска дейност по извънтрудови правоотношения и придобитият от тях доход се намалява с 25 на сто разходи за дейността (чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ).
В тази връзка:
1. Като платец на доход, на основание чл.43, ал.4 от ЗДДФЛ, предприятието в България, за което физическото лице извършва интернет услуги от м. август 2013 г. следва да удържапри изплащането на доходаавансов данък, както и да подава декларация Образец 4001 (чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ). Данъкът се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за доходи, придобити през четвърто тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася данък (чл.65, ал.12 от ЗДДФЛ). Данъкът по чл.65 от ЗДДФЛ се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) по място на регистрация на платеца на дохода. За изплатените доходи и удържания данък по реда на чл.43, предприятието следва да издаде сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които да предостави на лицето, придобило дохода (чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ).
2. За придобития доход от стопанска дейност по чл.29 от ЗДДФЛ (от извършваните интернет услуги на чуждестранното лице), физическото лице дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се-между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски (чл.43, ал. 1 от ЗДДФЛ). В този случай, лицето придобило дохода следва да внесе данъка и да подаде декларация Образец 4001 (чл.43, ал.6 от ЗДДФЛ, във връзка с чл.55, ал.2 от ЗДДФЛ).
На основание чл. 9, ал.2 от ЗДДФЛ, за извършените интернет услуги физическото лице следва да издава документ за придобития от него доход от друга стопанска дейност (т.3, на чл.10 от ЗДДФЛ), съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч).
Съгласно чл.10, ал. 3 от ЗДДФЛ, когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на Българската търговска банка към датата на придобиването им.
3. Облагаемият доход от лихви (от предоставените заеми на физически лица) е доход от други източници по реда на чл.35 от ЗДДФЛ. Годишната данъчна основа за тях се определя, като облагаемият доход по чл.35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО (чл.36 от ЗДДФЛ).
Относно издаването на документ за получените от физическото лице (заемодател) суми (лихви) по предоставените заеми Национална агенция по приходите не е компетентна да изрази становище, тъй като отношенията между заемодател и заемател са облигационни правоотношения.
4. На основание чл.38, ал.13 от ЗДДФЛ с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от местното физическо лице доходи от лихви по депозитни сметки в търговски банки.
На основание чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, доходите обложени с окончателен данък не се декларират в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Предвид това, доходите от лихви по депозитни сметки в търговски банки не участват приформирането на годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ.
Предвид това, доходите от лихви по депозитни сметки в търговски банки не участват при формирането на годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ. Изключение е предвидено само за лихвите по депозитни сметки от източник в чужбина, които на основание чл.50, ал.1, т.3, б. ,,в” от ЗДДФЛ подлежат на деклариране в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, образец 2001а.
5. Облагаемият доход от търговия с чуждестранна валута е сумата на реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка (чл.33, ал.3 от ЗДДФЛ). Реализираната печалба/загуба по ал.3 за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив чл.33, ал.4 от ЗДДФЛ).
6. Облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източникна доход поотделно съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ (чл.16, ал.1 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, доходът се смята за придобит на датата на:
1. плащането – при плащане в брой;
2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека – при безналично плащане;
3. получаването на престацията – за непаричен доход.
Освен това, ал. 3 от същия член на закона посочва, че доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице, като за определяне на датата на придобиване се прилагат ал. 1 и 2.
7. Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация (ГДД) по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от закона. Общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36 от ЗДДФЛ, намалена с предвидените в същия закон данъчни облекчения (чл.17 от ЗДДФЛ).
На основание чл.54, ал.1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация (ГДД) по чл.50 от ЗДДФЛ се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по последния постоянен адрес на местното физическо лице, включително на едноличния търговец, носител на задължението за данъка.
Когато през годината местно физическо лице е придобило доходи от източници в страната и чужбина се подава ГДД образец 2001а.
По отношение на КСО и ЗЗО:
Легална дефиниция на осигурено лице за целите на държавното обществено осигуряване(ДОО) е въведена с““Осигурено лице““ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3 и 5 от КСО. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а,ал. 1се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
Съгласно изложената в запитването фактическа обстановка, физическото лице упражнява следните дейности, определени съгласно КСО:
1. За периода от м. октомври 2012 г. до м. май 2013 г. като лице по трудово правоотношение,осигурено по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, през който работодателят внася осигурителните вноски и подава данните на основаниечл. 5, ал. 4 от КСО;
2. За периода след м. юли 2013 година през който лицето извършва интернет услуги – от направената проверка в информационната система на НАП се установи, че физическото лице А няма подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, поради което настоящият отговор е принципен по отношение на лицата, работещи без трудови правоотношения.
2.1. Ако възложителят има регистрация в България – осигурителни вноски се внасят пореда на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, съгласно който задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец. Възнаграждението за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ. Осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените, както следва:
– за фонд „Пенсии” на ДОО- 5,7 на сто за сметка на осигуреното лице и 7,1 на сто за сметка на осигурителя;
– за здравно осигуряване – 3,2 на сто за сметка на осигуреното лице и 4,8 на сто за сметка на осигурителя;
-за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (ДЗПО в УПФ) – 2,2 на сто за сметка на осигуреното лице и 2,8 на сто за сметка на осигурителя. За участие в универсален и/или професионален пенсионен фонд, осигурените лица подават индивидуално заявление до избраното пенсионноосигурително дружество.Заявлението се подава в срок до три месеца от възникване на задължението за осигуряване. Неизбралите универсален и/или професионален пенсионен фонд подлежат на служебно разпределение по регистрираните универсални и професионални фондове.
За лицата, които работят без трудово правоотношение осигурителните вноски се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. За тези лица за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната. Възложителите по граждански договори представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, здравното осигуряване, ДЗПО и дните в осигуряване на основание чл. 5, ал. 4 от КСО.
2.2. Ако възложителят има регистрация в друга държава – членка на Европейския съюз (ЕС) – По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2″