23-22-2842/09.10.2012г.
ЗКПО, чл. 4, ал. 2
ЗКПО, чл. 12, ал. 1
ЗКПО, чл. 119, ал. 2
ЗКПО, чл. 120, ал. 2
ЗКПО, чл. 124, ал. 2
ЗКПО, чл. 92
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” ….е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-22-2842/04.10.2012 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за коропоративното подоходно облагане (ЗКПО, действащ към 2007 г..
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
„ИШ ВБ ГмбХ и Ко. КГ” е дружество, установено в Германия, вписано в търговския регистър на районен съд Щ.. под фирмен номер …. Към 2007 г. немското дружество е притежавало клон в гр. София, регистриран по реда на Търговския закон /ТЗ/с фирма „ВБ + Ко. КД-БС – клон”, с ЕИК ……..
На 20.03.2007 г. „ИШ ВБ ГмбХ и Ко. КГ” на основание чл. 15от ТЗ прехвърля правото на собственост върху търговското предприятие на клона си „ВБ + Ко. КД-БС – клон” като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, на „БС А” ЕООД срещу уговорена цена в евро. Уговорената цена отговаря на пазарната съгласно дадената оценка на прехвърляното предприятие от независим оценител – дружество „МСБ”. В резултат на продажбата, „ИШ ВБ ГмбХ и Ко. КГ” реализира печалба, определена като разлика между продажната цена и чистата стойност на активите на предприятието на клона. Посочената чиста стойност на активите на предприятието на клона е определена по баланса му, съставен към 04.04.2007 г., като разлика между балансовата стойност на активите и пасивите.
На 04.04.2007 г. с решение № У/04.04.200Х г. по ф. дИзх. № …/19ХХ г., Софийски градски съд вписва прехвърлянето на клона на „ИШ ВБ ГмбХ и Ко. КГ” на „БСА” ЕООД. След тази дата клонът „ВБ + Ко. КД-БС – клон” не е осъществявал дейност. На 01.12.2009 г. е взето решение от Общото събрание на „ИШ ВБ ГмбХ и Ко. КГ”, клонът да бъде закрит. Заличаването на клона „ВБ + Ко. КД-БС – клон” е вписано в търговския регистър на 23.04.2010 г.
Съгласно чл. 12, ал.2 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/ между Германия и България (в сила за 2007 г.) подобни печалби от продажба на място на стопанска дейност (отделно или заеднос цяло предприятие) могат да бъдат облагани в България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Реализираната печалба от „ИШ ВБ ГмбХ и Ко. КГ” от продажбата на предприятието на клона „ВБ + Ко. КД-БС – клон” подлежи ли на облагане съгласно българското законодателство, респективно немското дружество дължи ли данък в България?
2. По кой ред следва да бъде платен данъка във връзка с тази продажба?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос от запитването
За данъчни цели чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Р. България чрез място на стопанка дейност, подлежат на облагане с данъци по реда на ЗКПО.
На основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗКПО (редакция 2007 г.) данъчно задължени лица са чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност или получават доходи от източник в Република България. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗКПО „Място на стопанска дейност” е мястото на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В обхвата на понятието попада и определено място, посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: клон; офис; кантора – § 1, т.5, буква ”а” от ДР на ДОПК. Следователно регистрирания клон на чуждестранно лице, съгласно българското законодателство, формира място на стопанска дейност на чуждестранното лице на територията на България.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗКПО чуждестранните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност в Р. България, както и за доходите, посочени в този закон, с източник в Р. България. Печалбата и доходите на чуждестранните юридически лица, които произтичат от стопанска дейност чрез място на стопанска дейност в страната или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, са от източник в страната – чл. 12, ал. 1 от ЗКПО.
По втори въпрос от запитването
По отношение прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ, в глава деветнадесета на ЗКПО са въведени специфични данъчни правила – чл. 119, ал. 2, чл. 120, ал. 2 и чл. 124, ал. 2, в които изрично е указано, че се прилагат при такава транзакция. Същите обаче не създават задължение за данъчно облагане за последния данъчен период по реда на чл. 115 от ЗКПО, а предвиждат забрани за правоприемника („БСА” ЕООД) да пренася данъчни загуби и да признава непризнати разходи за лихви по чл. 43 от ЗКПО при отчуждителя, както и солидарна отговорност за данъчните задължения на отчуждителя до размера на получените права.
Следователно прехвърлянето на предприятие, вкл. предприятието на клон на чуждестранно юридическо лице, се регулира за данъчни цели по общия ред на корпоративния данъчен закон.
Според СИДДО, сключена между България и Германия, правото на данъчно облагане на печалбите от прехвърляне на имущество е предоставено на държавата, където е мястото на стопанска дейност (в случая България), без значение дали става въпрос за печалба от прехвърляне на имущество (чл. 12 от спогодбата) или за печалба от стопанска дейност (чл. 7 от спогодбата). Спогодбата не определя с какъв данък ще се обложи печалбата от прехвърляне на имущество. Този въпрос зависи от вътрешното законодателство на съответната държава.
Предвид цитираните разпоредби, печалбата и доходите на „ВБ + Ко. КД-БС – клон”, които произтичат от стопанската дейност в Р. България, както и от разпореждането с имуществото на мястото на стопанска дейност /продажбата на клона/, са от източник в страната и подлежат на облагане по реда на ЗКПО. Печалбите се облагат с корпоративен данък. Размерът на данъка се определя, като данъчната основа (положителният данъчен финансов резултат съгласно чл. 18 от ЗКПО) се умножи по данъчната ставка – 10 на сто. Данъчният финансов резултат и дължимият корпоративен данък подлежат на деклариране с годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО в срок до 31 март на следващата година. Съгласно чл. 93 от ЗКПО данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 31 март на следващата година след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘