прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното и подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

20-00-444
21.12.2012 г.
§1, т. 5 отДР на ЗДДФЛ;
38, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ
чл.38, ал.2 от ЗДДФЛ
чл.65, ал.2от ЗДДФЛ
чл.73, ал.3 от ЗДДФЛ
В дирекция ,,Обжалване и управление на изпълнението” ….. е постъпило Ваше писмено запитване, прието свх. №….. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното и подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
На физическо лице предстои вписване като младши адвокат в Софийска адвокатска колегия (САК).
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Задължително ли е разпределянето на дивиденти от печалбата в адвокатско съдружие след заплащане на дължимия корпоративен данък?
2. Дължи ли се данък върху разпределените дивиденти?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите иотносимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 52 от Закона за адвокатурата (ЗА) адвокати и адвокатски дружества могат да обединяват дейността си чрез договор за съдружие, като за отношенията между тях се прилагат правилата за гражданско дружество по чл. 357 – 364 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Съгласно чл. 357 от ЗЗД с учредителния договор две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща цел. За постигане на общата цел съдружниците могат да уговарят и вноски в пари или в други имоти (чл.358 от ЗЗД). Правата и задълженията по договора за учредяването му възникват директно в правната сфера на сключилите го лица съобразно установеното от договора участие. В този смисъл между съдружниците по отношение на определени вещи (пари или други заместими и потребими вещи) се създава съсобственост по силата на закона, която може да се прекрати само при прекратяване на дружеството, т.е. единствено в изчерпателно изброените от чл.363 от ЗЗД случаи или при излизане на съдружник от дружеството.
Тъй като гражданското дружество не е самостоятелен правен субект, различен от лицата, които го създават и не може да бъде самостоятелна страна вчастноправните отношения, договорите на дружеството с трети лица се сключват от всички съдружници или от един съдружник като пълномощник на останалите и се изпълняват съвместно от съдружниците. В тази връзка адвокатското съдружие се счита за неперсонифицирано дружество.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за целите на производствата по реда на ДОПК неперсонифицираните дружества са приравнени на юридически лица. Те са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗКПО и на основание чл.1, т.1 от с.з. обект на облагане с корпоративен данък е реализираната през данъчната година печалба. При наличие на печалба, след облагането й с корпоративен данък, остатъкът от нея може да серазпредели между съдружниците. Полученият от физическите лица доход се облага като дивидент по реда на ЗДДФЛ.
При облагане доходите на физическите лица от съществено значение е основанието на което се начислява/изплаща съответният вид доход. Вописаният случай подлежащата на разпределение между съдружниците печалба представлява доход от „дивидент“ по смисъла на §1, т. 5 отДР на ЗДДФЛ.
Съгласно цитираната норма „ дивидент“ е:
а/ доход от акции;
б/ доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
в/ скрито разпределение на печалбата.
Съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ дивидентите се облагат с окончателен данък с данъчна ставка 5 на сто, регламентирана в чл.46, ал.3 от с.з.
Нормата на чл.38, ал.2 от ЗДДФЛ регламентира, че окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределение на дивидент.
На основание чл.65, ал.2от ЗДДФЛ за доходите по чл.38, ал.2 данъкът по чл.46 се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивидент.
Съгласно чл.66, ал.1 от ЗДДФЛ данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода.
Текстът на чл.73, ал.3 от ЗДДФЛ посочва, че доходите по чл.38, ал.1, т.2 се включват в справката по ал.1 за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента, за данъчната година на начисляване на сумите – в случаите на скрито разпределение на печалбата, или за данъчната година на начисляване на ликвидационния дял. Същата се предоставя в срок до 30 април на следващата година на ТД на НАП по място на регистрация на платеца на дохода. (чл.73, ал.4 от ЗДДФЛ действащ през 2012 г.).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар