20-00-459/2012/29.07.2013 г.
чл. 15 от ЗКПО
§ 1, т. 3 и 10 от ДР на ДОПК
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, понастоящем „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-459/13.12.2012 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
„Т…България” ЕООД /”Т… България”/ е част от международна група и е собственост на „Т…”, Швеция, с предмет на дейност: търговска дейност в страната и чужбина, търговско представителство и комисионерство, реекспорт и транспортиране. Дружеството осъществява дейност от 2011 г. като купува продукция от дружество на групата в Германия и япрепродава на крайни клиенти в Турция. Т… Германия организира превоза на стоките до Турция и фактурира на Т… България услуги по спедиция. Бизнесът е разработен от Трелеборг Швейцария, който е оперирал в Турция чрез независим дистрибутор, като печалбите от турския пазар са концентриранив Т… Швейцария чрез начислени комисионни.На практика Т…България започва да оперира на разработен пазар без да плаща възнаграждение на Т… Швейцария.
През 2012 г. бизнес моделът се изменя така, че Т… Швейцария е заменен от новоучредено дружество на групата в Турция /Т… Турция/, което се занимава с продажбите и носи бизнес рисковете на турския пазар. Т… България осъществява логистика и действа като логистичен център, т.е. няма отношение и принос към продажбите на турския пазар.
Планираната промяната на бизнес модела преминава през две фази:
Фаза 1: Т… България купува стоки от Т… Германия и ги препродава с надбавка на крайните клиенти в Турция, като дължи комисионна на Т… Турция равна на надбавката. Според договор между Т… България и Т… Турция, последното дружество е отговорно и носи рисковете – при нереализирана/бракувана стока компенсира изцяло българското дружество за понесените разходи, поема разходите от искове на клиентите. За оказаните логистични услуги Т… България получава възнаграждение от Т… Турция равно на действително понесените разходи плюс надбавка.
Фаза 2: След първата фаза, която ще действа само няколко месеца, Т… България ще купува стоки от Т… Германия, ще ги препродава на Т… Турция без надбавка. За понесените разходи от нереализирана/бракувана стока или за др. разходи, Т… България ще издаде фактура към Т… Турция, т.е. ще бъде компенсирано. Логистичните услуги, оказани от българското дружество на турското, ще бъдат престирани с начислено възнаграждение равно на понесените разходи плюс надбавка.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Описаният модел, съгласно планираната промяна на бизнеса, съответства ли с изискванията за трансферни цени по чл. 15 от ЗКПО?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО постановява принципа на т.нар. независими пазарни отношения. Правилото на чл. 15 от ЗКПО въвежда изискването печалбите и доходите в резултат на сделки между свързани лица (съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО „свързани лица” са лицата по смисъла на § 1, т.3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/) да съответстват на тези, които биха постигнати между несвързани лица, осъществяващи тези транзакции при съпоставими икономически условия. Следователно, нормата на чл. 15 цели да регулира за данъчни цели цени по сделки между свързани лица с оглед елиминиране на всякакви пазарни несъответствия.
Що се отнася до търговията със стоки на Т… България с лица, извън групата на Т… (лицата, които не са свързани по см. на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК) разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО не намира приложение, тъй катов общия случай законът презюмира, че между независими лица цените са пазарни.
С оглед горното определената ценова политика в рамките на групата, ако се отличава от пазарните параметри при сделки между независими контрагенти, би противоречала с правилата на ЗКПО. Българското данъчно законодателство не поставя ограничения по отношение на това кое лице ще изготви политиката за трансферно ценообразуване на групата. Единственото изискване, което поставя законът, е цените между свързани лица да отговарят на изискванията на чл. 15 от ЗКПО, спазвайки въведените методи за определяне на пазарните цени, регламентиранив § 1, т. 10 от ДР на ДОПК и Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г.
Българското дружество следва да разполага с адекватни доказателства, въз основа на които органът по приходите да може да заключи, че възприетите от данъчно задълженото лице цени са пазарни. Изискванията за документална обоснованост на цените по сделкисъс свързани лица, тяхното съответствие с пазарните цени и причините за отклоняване от тези цени е установено в разпоредбата на чл. 116, ал. 2 от ДОПК. Доколкото няма специални изискванияотносно обема и формата на документацията, за тази цел може да се ползва Наръчникът по трансферно ценообразуване на НАП, който е поместен на интернет страницата на Агенцията: nap.bg.
В случай, че българското дружество е страна по сделки, чиито цени се отклоняват от пазарните, данъчният ефект ще се реализира под формата на преобразуване на счетоводния финансов резултатс отклонението от пазарните цени. Друга възможна данъчна последица, която би възникнала в подобна ситуация е облагане с данък при източника на сумата на отклонението от пазарните цени, преквалифицирано като скрито разпределение на печалбата съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО и съответно като дивидент по смисъла на § 1, т.4, буква „в” от ДР на с.з.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘