прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

53-00-89
18.02.2013 г.
ЧЛ.51, АЛ.1 ОТ ЗКПО
ЧЛ.54, АЛ.1 ОТ ЗКПО
В дирекция ,,Обжалване и управление на изпълнението”, понастоящем ,,Обжалванеи данъчно-осигурителна практика”…. е постъпило Ваше писмено запитване прието с вх. №…. относноприлагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
,,А” ЕООД, упражнява дейност търговия на едро с лекарствени средства. На 21.12.2011 г. дружеството е платило в Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) такса вразмер на 7 500 лв. за издаване на Разрешение за търговия на едро с лекарствени средства. На 19.01.2012 г. ИАЛ е издала на търговеца безсрочно разрешително.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Как следва да бъде отразена счетоводно от гледна точка на данъчното законодателство платената от дружеството таксаза издаване на ,,Разрешение за търговия на едро с лекарствени средства”?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Търговията на едро с лекарствени средства е регламентирана с разпоредбите от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ). Съгласно чл.195, ал.1 от ЗЛПХМ, търговия на едро с лекарствени продукти могат да извършват физически и юридически лица, притежаващи разрешение за тази дейност, издадено от регулаторен орган на съответната държава. В тази връзка, лицата по чл.195, ал.1 от ЗЛПХМ подават заявление в ИАЛ (чл.199, ал.2 от ЗЛПХМ). В съответствие с разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗЛПХМ дружеството е платилов ИАЛ такса за издаване на разрешение за търговия на едро с лекарствени средства,в размер определен в тарифа, приета от Министерски съвет.
При счетоводното отчитане на разходите за снабдяване с документ във връзка с упражняваната от дружеството дейност, следва да се имат предвид специфичните разпоредби, посочени в Счетоводен стандарт- 38 – Дълготрайни нематериални активи. Съгласно т. 2 от СС-38, нематериални активи са установими нефинансови ресурси, придобити или контролирани от предприятието, които:
а) нямат физическа субстанция, въпреки, че:
– могат да се съдържат във физическа субстанция или
– носителят им може да има физическа субстанция;
б) са със съществено значение при употребата им;
в) от използването им се очаква икономическа изгода.
Един актив се класифицира за признаване и отчитане като нематериален актив, когато: отговаря на определението за нематериален актив; при придобиването му може надеждно до се оцени; от използването му се очакват икономически изгоди.
В ЗКПО данъчните дълготрайни нематериални активи са определени с разпоредбата на чл. 51. Съгласно ал.1, на чл.51, данъчни дълготрайни нематериални активи са :
1. придобити нефинансови ресурси, които:
а)нямат физическа субстанция;
б)се ползват през период, по-дълъг от 12 месеца;
в)имат ограничен полезен живот;
г) са със стойност, равна или превишаваща по-ниската стойност от:
аа)стойностния праг на същественост за дълготрайния нематериален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;
бб)седемстотин лева.
Видно от гореизложеното, полученото от дружеството разрешение отговаря кумулативно на критериите за признаване на дълготраен нематериаленактив, (ДНМА) посочени в НСС 38 и в разпоредбите на ЗКПО.
При формиране на ДНМА, за целите на данъчното облагане данъчните активи се завеждат в данъчния амортизационен план (ДАП) с данъчна амортизируема стойност. Същата е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива. Историческата цена на актива се определя съгласно чл.13, ал.2 от Закона за счетоводство (ЗСч) и е цена на придобиване, себестойност или справедлива цена. След преценка от страна на дружеството и завеждане на съответния данъчен актив, се следва начисляване на данъчна амортизация, която е в съответствие с нормите предвидени в чл.55 от ЗКПО.
В конкретния случай, дружеството следва да отнесе ДНМА (разрешително) в категория VІІ – всички останали амортизируеми активи (чл.55, ал.1, т. 7 от ЗКПО).
На основание чл.54, ал.1 от с.з., с размера на определените данъчни амортизации се извършва намаление на финансовия резултат при оформянето на облагаемата данъчна основа.Чрез признатите данъчни амортизации активът участва при формирането на данъчната печалба и облагането с корпоративен данък.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар