53-00-878/30.09.2013 г.
чл. 10, ал. 2 и 6 от ЗКПО
чл. 204, т. 3 от ЗКПО
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-878/29.08.2013 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
„Л” АД е сключило договори за наем на превозни средства, с които се извършва управленска дейност. Съгласно сключените договори наемодателите се задължават да поддържат автомобилите в изправно техническо състояние, а разходите за гориво и дребните поправки са за сметка на наемателя. Цената на наема е определена общо като твърда сума, която не се влияе от извършените реални разходи на наемодателя.
Във връзка с данъчното облагане на експлоатационните разходи, съдържащи се в разхода за наем на превозни средства, с които се извършва управленска дейност, „Л” АД възнамерява да изисква от наемодателите към получената фактура за наем да предоставят за всяко моторно превозно средство /МПС/ справка-декларация. Същата ще бъде подписана от упълномощено лице и ще съдържа информация за съответните разходи за поддръжка, ремонт, експлоатация, технически прегледи, паркинг, козметика и аксесоари на всяко отдадено под наем МПС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Може ли да се счита справката-декларация като достатъчна от гледна точка на документална обоснованост за разграничаване на разходите за наем отразходите за техническо обслужване и поддръжка?
2. Как трябва да процедира дружеството, ако контрагента откаже да му предостави тази информация?
3. Ако през периода на лизинга не са извършвани посоченитепо-горе разходи, следва ли да се облага част от наемната цена?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Доказването на разходите за поддръжка и експлоатация на наетите превозни средства се извършва чрез документи, изискуеми по реда на чл. 10 от ЗКПО. На основаниечл. 10, ал. 2 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството (ЗСч), при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
Съгласно ал. 6 на чл. 10 от ЗКПО, документална обоснованост на разходите по чл. 204, т. 3 (свързани с експлоатация на превозни средства, използвани за управленска дейност), обложени с данък върху разходите, е налице и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство. В този случай разходите, обложени с данък върху разходите, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист.
По втори въпрос
В общите правилата за доказване, предвидени в Данъчно-осигурителния-процесуален кодекс (ДОПК), глава осма „Доказателства и доказателствени средства”, с разпоредбата на чл. 37, ал. 2 е предвидено, че лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива.
От друга страна, приходната администрация не може да бъде арбитър в отношенията Ви с вашите контрагенти. При спор със същите следва да се прилагатобщите съдопроизводствени правила.
По трети въпрос
Разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност, подлежат на облагане по реда на чл. 204, т. 3 от ЗКПО във всички случаи, при които са за сметка на данъчно задълженото лице, което използва превозните средства. Следователно, отчетените от дружеството разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на наетите превозни средства, в т.ч. и тези, които са включени в цената на наема, са обект на облагане с данък върху разходите по чл. 204, т. 3 от ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘