прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

5-53-04-154/14.12.2013 г.
Чл.26, т. 2 от ЗКПО
Чл.204, т. 3 от ЗКПО
В дирекция ,,Обжалванеи данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване прието с вх. № … относноприлагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
,,А” ЕООД притежава собствен лек автомобил. Средната разходна норма за гориво на автомобила съгласно регистрационния талон е 13,1 л/100 км., но в градски условия автомобилът харчи около 20 л/100 км.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Каква разходна норма за гориво да бъде използвана за лекия автомобил с оглед данъчното третиране по ЗКПО?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
За да бъдат признати разходите, свързани с експлоатацията на моторното превозно средство, следва да бъде доказано реалното им използване за дейността на дружеството. Документирането и отчитането на транспортните разходи следва да се извършва при стриктно спазване на Закона за счетоводство (ЗСч) и приложимия счетоводен стандарт (СС -2) ,,Отчитане на стоково-материалните запаси”
Основен счетоводен принцип е документалната обоснованост на стопанските операции (чл.4, ал.3 от ЗСч), който в този случай се обвързва с видовете документи, опосредстващи отчитането на транспортните разходи и в частност разходите за гориво.
Наличието на първичен счетоводен документ е задължително условие за доказване покупката на горивата. При липсата на такъв документ за покупка, на практика е невъзможно последващо доказване на изразходването, респ. на отчитането на разход за гориво.
Предвид горното се налага изводът, че разходите за гориво на моторни превозни средства не се регулират за данъчни цели, само ако са спазени изискванията на нормативните актове. Следва да се има предвид, че ако в хода на данъчно производство се установи нарушение на цитираните изисквания, то с отчетените разходи ще се увеличи финансовия резултат при данъчното му преобразуване на основание чл.26, т. 2 от ЗКПО.
Наред с изложеното е необходимо да се има предвид и разпоредбата на чл.204, т. 3 от ЗКПО, която предвижда облагане с данък на разходите, свързани с експлоатацията на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. В този случай разходите се облагат с данък в размер на 10 сто съгласно чл.216 от ЗКПО.
В допълнение относно поставения въпрос за отчитане на разхода за горива, следва да се посочи, че съгласно изразено становище на Изпълнителна администрация” при Министерство на транспорта и съобщенията с писмо Изх. № ОД-01817/01.10.2003 г., Република България е ратифицирала със закон присъединяването на страната ни към ,,Европейска спогодба за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани за колесни превозни средства , и на условията за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на предписания” (ДВ бр.1 от 2000 г., в сила от 21.01.2001 г.). Считано от този дата по отношение нормите за разход на горива и смазочни материали се прилагат нормите, посочени в техническата документация на автомобила, издадени от производителя на съответното колесното превозно средство.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар