прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

5_23-22-2087/06.01.2016 г.
ЧЛ. 2, АЛ. 1, Т. 1 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 1, Т. 2 ОТ ЗКПО
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с Вх. №…./08.12.2015 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка.
През 1997 г. НЧ ,,……” (Читалището) е предоставило помещение под наем на кабелна телевизия ,,……..” БГ ЕООД. През 2008 г. Читалището е сключило договор за съвместна дейност със Сдружение ,,Х”, предоставяйки друго помещение под наем на сдружението.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Какво е данъчното третиране на приходите на читалищата от отдаване под наем на недвижимо имущество?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното общо становище:
Учредяването, управлението, дейността, имуществото, финансирането, издръжката и прекратяването на народните читалища са уредени със Закона за народните читалища (ЗНЧ). Народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи (чл. 2, ал. 1 от ЗНЧ). Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНЧ, читалищата са юридически лица с нестопанска цел.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗНЧ регламентира основните дейности, извършвани от читалищата, чрез които тези лица постигат целта, за която са създадени от този закон. Освен основните дейности, читалищата могат да развиват и допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, в съответствие с действащото законодателство, като използват приходите от нея за постигане на определените в устава им цели.
Източниците, от които читалищата набират своите средства, са регламентирани с чл. 21 от ЗНЧ и това са:
1. членски внос;
2. културно-просветна и информационна дейност;
3. субсидия от държавния и общинските бюджети;
4. наеми от движимо и недвижимо имущество;
5. дарения и завещания;
6. други приходи.
Регламентирането на основните дейности, както и на основните източници на приходи със специален закон (ЗНЧ) не означава, че за целите на данъчното облагане приходите от същите следва да се считат като приходи от нестопанска дейност. Приходите от членски внос, получените субсидии от държавния и общинските бюджети, както и получените дарения и завещания не са обект на облагане по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Основен момент по отношение определянето на народните читалища като данъчно задължени лица за облагане с корпоративен данък по реда на ЗКПО е извършването на сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ) и отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество. Ако читалищата извършват тези дейности, същите са данъчно задължени лица за облагане с корпоративен данък на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 1, т. 2 от ЗКПО.
Търговският закон не абсолютизира изискването да се извършва дейност в разновидностите, посочени в ал. 1 на чл. 1. Изброяването на търговските сделки и дейности в чл. 1, ал. 1 на ТЗ е неизчерпателно, особено по отношение на услугите.
Макар и да не са търговци по своя статут, каквито са например търговските дружества, предметът на дейност на народните читалища, определен съгласно чл. 3 от ЗНЧ, поначало не може да се определи като нетърговска дейност, още повече, че за постигане на основните си цели читалищата извършват редица дейности, част от които срещу заплащане, като: уреждане и поддържане на фото-, фоно-, филмо- и видеотеки; организиране на школи, кръжоци, курсове, клубове, кино- и видеопоказ, както и извършване на други допълнителни дейности.
Предвид горното, за да се определи една дейност, осъществявана от читалище, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии:
1. дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба (не е необходимо печалбата фактически да е реализирана);
2. цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
В този смисъл резултатите от дейността на народните читалища, която отговаря на посочените критерии, както и от отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество, подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО.
Тъй като от изложеното в запитването е видно, че Читалището отдава под наем недвижимо имущество, то за тази си своя дейност следва да се облага с корпоративен данък.
Според регламента на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, годишна данъчна декларация за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък подават задължените лица, които се облагат с корпоративен данък.
На основание чл. 2, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 1, т. 2 от ЗКПО, местните юридически лица, които не са търговци, са данъчно задължени лица за облагане на печалбата им с корпоративен данък по реда на ЗКПО, когато извършват сделки по чл. 1 от ТЗ и/или отдават под наем движимо и недвижимо имущество.
Следователно читалището като юридическо лице с нестопанска цел е данъчно задължено лице за облагане с корпоративен данък, съответно задължено да подава годишна данъчна декларация по реда на ЗКПО (ГДД) за всяка календарна година, считано от 1997 г., тъй като е получавало приходи от отдаване под наем на недвижимо имущество. ГДД се подава в срок до 31 март на следващата година в ТД на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице. Към ГДД не се прилагат сключените договори за наем.
Следва да имате предвид, че оборота от тази дейност служи за оборот за регистрация по чл. 96 от ЗДДС.

Оценете статията

Вашият коментар