Изх. № 20-00-403/02.12.2014 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-403/….2014 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Ръководството на дружеството има намерение да сключи пенсионна застраховка „Рента“ с опция за заплащане за всички свои служители. Застрахователната компания предлага договорът да бъде със срок една календарна година (2015 г.) с месечна сума до 60 лв. за всеки служител в дружеството. Застрахователната сума е дължима на две вноски – през септември и декември 2015 г. Застрахователното дружеството ще изплаща през януари 2016г.директно по сметка на застрахованите служители, за които не е настъпило застрахователно събитие през годината, определена сума – рента, която е % от платената през годината застрахователна сума за това лице.
Дружеството има опция да поиска за напусналите през годината служители да не бъде изплатена договорената рента, а размерът на платената застрахователна сума да се върне на дружеството. Тоест текущо през годината на две вноски се заплаща застрахователна сума за всички служители по ведомост, но при прекратяване на договора застрахователното дружество изплаща ренти само на текущо назначения персонал към 31.12.2015 г., а за напусналите в периода 01.01.-31.12.2015 г. се връща на дружеството цялата застрахователна сума.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. При връщане на застрахователната сума обратно в дружеството за напусналите преди 31.12.2015 г. застраховани служители, тези застраховки ще бъдат ли третирани като необлагаем социален разход?
2. Ако не се връща цялата застрахователна сума, а само рентата за всеки напуснал преди 31.12.2015 г. служител, застраховката ще представлява ли социален разход?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
От представената информация не може категорично да се определи, че запитването визира застраховка „Живот“ по раздел I, т. 1 от приложение № 1 към Кодекса за застраховането (КЗ). Тъй като договорът не е сключен и част от описаните условия в запитването не съвпадат с приложената оферта за застрахователна полица, изразеното становище е принципно по отношение на прилагане на ЗКПО.
Понятието „социални разходи, предоставени в натура” е дефинирано в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО: отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни до всички работници и служители и за лицата, наети по договори за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Посочените критерии на понятието трябва да са изпълнени едновременно, за да може определени разходи да се квалифицират като социални и да се третират по реда на глава четвърта от закона.
Съгласно чл. 204, т. 2, буква „а“ от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и наети лица, включително и разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот“. Според § 1, т. 55 от ДР на ЗКПО застраховки „Живот“ са тези по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) – „Застраховки „Живот“ са видовете застраховки по раздел I, т. 1 и 3 от Приложение № 1 към КЗ.
При условие, че е сключена застраховка „Живот“ по смисъла на § 1, т. 55 от ЗКПО и са спазени изискванията за социални разходи, предоставени в натура, ще е приложим чл. 208 от ЗКПО. Съгласно посочената норма не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2 буква „а“ в размер до 60,00 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите. Неизпълнението на това условия е основание целият размер на начисления разход да бъде обложен.
Съгласно чл. 213 от ЗКПО данъчната основа за определяне на данъка по чл. 204, т. 2, буква „а“ е сумата от данъчните основи за месеците на календарната година, определени по реда на ал. 2 и 3 на чл. 213. Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2, буква „а“ за календарния месец е превишението на тези разходи над 60,00 лв. месечно за всяко наето лице. Когато дружеството има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на начисляване на разходите, данъчната основа на данъка е целият размер на начислените разходи за календарния месец.
В случай, че дружеството впоследствие отчете приходи – в размер на върнатата застрахователна сума или от рентата само за напуснал застрахован служител, считам че това обстоятелство не влияена третирането на разходите за застраховки „Живот“ като социални разходи, предоставени в натура, към момента на извършване на разходите при условията и по реда на посочените горе разпоредби на ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘