прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

53-04-76/07.11.2013 г.
Чл. 34, ал. 1 от ЗКПО
Чл. 37, т. 1 от ЗКПО
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-76/24.10.2013 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството има 4 несъбрани вземания, възникнали през 2008 г., които досега не са били провизирани или обезценени. В края на 2013 г., поради обективни причини, една част от тях ще бъдат отписани. Формираният счетоводен разход ще бъде признат за данъчни цели на основание чл. 37 от ЗКПО и по-конкретно поради изтичане на 5-годишния давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Счетоводните разходи, формирани през годините след 2013 г., от отписването на останалите несъбрани вземания, възникнали през 2008 г., ще бъдат ли признати за данъчни цели в годините на отписване?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
На основание чл. 34, ал. 1 от ЗКПО, изречение второ разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходната година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37.
В чл. 37, т. 1-6 от ЗКПОса изброени конкретни обективни обстоятелства, първото от които е изтичане на давностния срок за вземането, но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо.
С оглед цитираните разпоредби, ако вземането е станало изискуемо през 2008 г., отчетеният счетоводен разход при отписването му през 2013 г. или през следваща година ще бъде признат за данъчни цели на основание чл. 34 във връзка с чл. 37, т. 1 от ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар