Отмяна на постановление за наложени обезпечителни мерки при влязло в сила Решение

Съгласно разпоредбата на чл.239, т.1 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата съдържа три предпоставки, които следва да са налице при условията на кумулативност: нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за делото и които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

РЕШЕНИЕ № 13681  София, 15.12.2015
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България – Първо отделение, в съдебно заседание на втори декември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФАНИ НАЙДЕНОВА, ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР ЦВЕТКОВ, МИЛЕНА СЛАВЕЙКОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора   изслуша докладваното от председателя ФАНИ НАЙДЕНОВА  по адм. дело № 218/2015. 
Производството е по реда на чл.237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
  Образувано е по искане вх.№20798/10.11.2014 г. по регистъра на Административен съд-Пловдив, съответно вх. №333/08.01.2015 г. по регистъра на Върховния административен съд, подадено от , , Област Х., за отмяна на влязло в сила решение № 2262 от 27.10.2014 г. по адм.дело №2381/2014 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу решение №350/31.07.2014 г. на директора на ТД на НАП-П., с което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх.№26РД-10-206/24.07.2014 г.
    В искането се поддържа твърдение за основание по чл.239, т.1 от АПК, а именно – нови обстоятелства налагащи отмяна на решението и съответно – отмяна на постановлението за наложени обезпечителни мерки. Към искането е приложено решение №1040/16.10.2014 г. на ДД“ОДОП“-П., за което се твърди, че е ново писмено доказателство, съдържащо нови обстоятелства от съществено значение за делото, което при решаването му не е било известно на страната.
   Ответната страна – директорът на ТД на НАП-П., в представен писмен отговор, изготвен от процесуалния представител юрисконсулт М.К. оспорва искането, което счита, че следва да се отхвърли.
   Настоящият състав на Върховния административен съд намира искането за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срок, а разгледано по същество, за неоснователно по следните съображения:
С влязло в сила решение № 2262 от 27.10.2014 г. по адм.дело №2381/2014 г. на Административен съд Пловдив, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение №350/31.07.2014 г. на директора на ТД на НАП-П., с което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх.№26РД-10-206/24.07.2014 г.
   В искането за отмяна се поддържат съображения, че с решение №1040/16.10.2014 г. на ДД“ОДОП“-П. е отменен РА и е отпаднало основанието за налагане на обезпечителни мерки. Отменителният акт на ДД“ОДОП“-П. е приложен към искането за отмяна и се твърди, че същото е ново доказателство по смисъла на чл.239, ал.1 АПК, което не е могло да бъде известно на страната към приключване на делото – връчено му е на 17.10.2014 г. и е от съществено значение за спора, тъй като установява, че е отпаднало основанието за налагане на обезпечителни мерки.
   Посоченото от искателя основание по чл.239, т.1 от АПК за отмяна на влязлото в сила определение изисква установяване на визираните в текста предпоставки.
   Съгласно разпоредбата на чл.239, т.1 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата съдържа три предпоставки, които следва да са налице при условията на кумулативност: нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за делото и които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.
В настоящия случай тези предпоставки не са налице.
Производството пред АС-Пловдив е приключило по същество на 02.10.2014 г., към която дата не е бил постановен сочения административен акт – решение №1040/16.10.2014 г. на ДД“ОДОП“-П., така че същото не е доказателство, което е съществувало към момента на приключване на производството пред АС-Пловдив – едно от изискванията на чл.239, т.1 АПК.
Решение №1040/16.10.2014 г. на ДД“ОДОП“-П. е връчено на молителя на 17.10.2014 г. , а решението на АС-Пловдив е постановено на 27.10.2014 г. , т.е. в срока за произнасяне на съдебния акт жалбоподателят е узнал за отменителното решение на ДД“ОДОП“ и за него е съществувало процесуалното право да уведоми съда и да поиска по реда на чл.253 ГПК съдът да отмени определението за даване ход по същество и да внесе делото в съдебно заседание.
Това право не е упражнено от дружеството-жалбоподател.
   С Решение №1040/16.10.2014 г. на ДД“ОДОП“-П. е отменен РА, но преписката е върната за нова ревизия, така че ревизионното производство е било висящо и отменителното решение на ДД“ОДОП“-П., дори и да се приеме за „ново доказателство“, не би могло да се приеме като съдържащо нови обстоятелства от съществено значение за спора, тъй като при висящо ревизионно производство, основанието за налагане на предварителни обезпечителните мерки не е отпаднало и това „ново обстоятелство“ – отмяна на РА и връщане на преписката за нова ревизия, не би могло да формира извод, различен от приетия от съда при постановяване на влязлото в сила решение № 2262 от 27.10.2014 г. по адм.дело №2381/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив,.
   По изложените съображения, искането за отмяна на влязлото в сила решение № 2262 от 27.10.2014 г. по адм.дело №2381/2014 г. на Административен съд Пловдив, като неоснователно, следва да се отхвърли.
   Водим от горното и на основание чл.244, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение
РЕШИ:
   ОТХВЪРЛЯ искане на , , Област Х., вх.№20798/10.11.2014 г. по регистъра на Административен съд-Пловдив, съответно – вх. №333/08.01.2015 г. по регистъра на Върховния административен съд, за отмяна на основание чл.239, т.1 АПК на влязло в сила решение № 2262 от 27.10.2014 г. по адм.дело №2381/2014 г. на Административен съд Пловдив
Решението е окончателно.

Оценете статията

Вашият коментар