Изх. №20-00-504/23.10.2015 г.
ЗКПО – чл. 10
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-504/….2015 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
„У“ ЕООД е сключило договор с физическо лице за наем на апартамент, намиращ се в гр. Виена, Австрия. Апартаментът ще се ползва за провеждане на срещи с чуждестранни бизнес партньори, както и за нощуване на служители на дружеството по време на служебни пътувания до Виена. Дружеството е разходвало средства за ремонтни дейности и закупуване на мебели и оборудване, необходими за използването на апартамента. Материалите, мебелите и офис оборудването са закупени от Австрия, за които са издадени фактури, с получател „У“ ЕООД и задължителните реквизити по българското законодателство. Комуналните разходи, свързани с този имот, се заплащат от дружеството – наемател.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Ще бъдат ли признати за данъчни цели амортизацията на дълготрайните активи, закупени във Виена, както и текущите ежемесечни комунални разходи съгласно ЗКПО?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Данъчното третиране на посочените в запитването разходи е в зависимост от това дали дружеството има място на стопанска дейност в Австрия, или не е формирало такова място. Преценката относно наличие на място на стопанска дейност в Австрия се извършва съобразно законодателството на съответната държава, в случая Австрия, и относимите разпоредби на действащата СИДДО между Република България и Република Австрия (обнародвана и ратифицирана през 2011 г.).
При наличие на място на стопанска дейност, дружеството подлежи на облагане за дейността в Австрия чрез място на стопанска дейност, съобразно австрийското законодателство и цитираната СИДДО. В тази връзка, резултата от дейността на предприятието, включително и разходите за поддръжка на наетия апартамент, причислими към мястото на стопанска дейност в Австрия, подлежи на облагане само в държавата източник.
В случай, че дружеството няма място на стопанска дейност в чужбина,данъчният финансов резултат се определя по общия ред на ЗКПО за преобразуване на счетоводния финансов резултат от дейността, както в България, така и в чужбина. В този смисъл, разходите за наетия апартамент в чужбина ще бъдат част от цялостната дейност на „У“ ЕООД.
Признаването на разходи за данъчни цели се извършва въз основа на общите изисквания на счетоводното законодателство и специфичните разпоредби на ЗКПО. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) активите, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.
Що се касае до амортизациите на дълготрайните активи, приложими са разпоредбите на глава десета от ЗКПО (чл. 48-69).
Освен специалните изисквания, постановени в глава десета „Данъчни амортизируеми активи“ на ЗКПО, в този закон са поставени също така общи и допълнителни изисквания за признаване на счетоводните разходи като: извършването им да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице; да е налице съпоставимост на приходи и разходи; разходът да е пряко относим към отчетния период, за който е намален финансовия резултат; разходът да не представлява „скрито разпределениена печалбата“ по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗКПО; разходът да не е отчетен при хипотезите за отклонение от данъчно облагане на глава четвърта от закона.
Доколкото в конкретния случай разходите за ремонтните дейности и за консумативи са свързани с текущото, обичайно използване на нает актив, използван в дейността на предприятието, документално са обосновани чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция (чл. 10, ал. 1 и 3 от ЗКПО) то отчетените счетоводни разходи по този повод ще се третират като признати за периода, през който са направени.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.’