ЗКПО, чл.10,ЗДДФЛ, чл.13, aл. 1, т. 23,ЗКПО, чл.15,ЗДДС, чл.21, aл. 2

Изх. №20-00-540/13.11.2015 г.
ЗКПО – чл. 10
ЗКПО –чл. 15
ЗДДС – чл. 21, ал. 2
ЗДДФЛ – чл. 13, ал. 1, т. 23
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-540/….2015 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„КБГ“ ЕООД е регистрирано в България. Основната дейност на дружеството е предоставяне на маркетингови и рекламни услуги за фармацевтични продукти в хуманната и ветеринарната медицина. Дружеството не е дистрибутор на лекарства, не извършва търговия с тях и не притежава разрешение за употреба на лекарствени продукти, но извършва маркетингови и рекламни дейности в полза на едноличния собственик на капитала му – K d. d., Словения, което притежаваразрешението за употреба.
Българското дружество получава месечно възнаграждение за предоставените маркетингови и рекламни услуги от K d. d., Словения, въз основа на договор за маркетингови услуги, което е изчислено на база всички преки и непреки разходи, направени от „КБГ“ ЕООД във връзка с предоставените услуги, увеличени с пазарна надбавка.
Единствените приходи на дружеството са от продажба на услуги на чуждестранната компания, съгласнопосочения договор. В тази връзка дружеството финансира участия на медицински специалисти в научни събития и конференции в България и чужбина, което включва поемане на разноските по регистрационните такси за участие, пътуване и престой (храна, хотел), като плаща по банков път тези разходи директно на фирмите – организатори на събитието и получава данъчна фактура от тях.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Посочените разходи за участие на медицински специалисти в научни събития и конференции третират ли се като разходи за реклама по смисъла на ЗКПО, съответно като признат за данъчни цели счетоводен разход? Подлежат ли на облагане с данък по чл. 204, т. 1 от ЗКПО като представителни разходи, ако не са с характер на разходи за реклама?
2. Дружеството има ли право на приспадане на данъчен кредит съгласно ЗДДС за получените услуги, свързани с участието на медицински специалисти в посочените събития?
3. Следва ли да се разглеждат разходите за участие на медицинските специалисти в научните конференции, семинари и конгреси като възнаграждение за извършена от тях услуга по смисъла на ЗДДФЛ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
По смисъла на §1, т. 33 от ДР на ЗКПО „Разходи за реклама“ са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност.
От гореизложената фактическа обстановка е видно, че българското дружество извършва рекламни услуги на чуждестранната компания (притежател на разрешенията за употреба на лекарствените продукти и на разрешение за реклама на същите) и за това получава възнаграждение, формирано като себестойността на услугата е увеличена с надценка. Поради това въпросите, свързани с данъчното третиране на разходите за реклама не са относими към българското дружество, извършващо рекламните услуги, доколкото същото не е притежател на разрешенията за употреба на лекарствените продукти и съответно не то е получило разрешение за реклама на същите, а извършва тази дейност за сметка на чуждестранната компания, която му възстановява направените разходи и му изплаща възнаграждение.
Поради тази причина за българското дружество извършените разходи следва да се третират като разходи, участващи в себестойността на оказваните на чуждестранната компания рекламни услуги. В този смисъл и доколкото направените разходи са съпоставими с приходите от тези услуги и са документално обосновани съгласно изискванията на чл. 10 от ЗКПО, за „КБГ“ ЕООД не възниква предпоставка за данъчна регулация на отчетените разходи под формата на третиране на последните като разходи с характер на данъчни постоянни разлики. В този случай въпросните разходи не представляват и представителни разходи по смисъла на ЗКПО.
Обръщаме внимание, че предвид разпоредбите на чл. 15и чл. 16 от ЗКПО и доколкото двете дружества, страни по посочения в запитването договор, са свързани лица, за данъчни цели пазарната цена на възнаграждението трябва да бъде определена съобразно методите, установени в Наредба №Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, (съгласно §1, т. 10 от ДР на ДОПК).
По втори въпрос
В глава седма от ЗДДС законодателят регламентира понятието данъчен кредит, правото на приспадане на данъчен кредит, ограничениятана приспадане на данъчен кредит, както и условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит.
Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, както и начисления данък при внос на стоки по чл.56 и 57 от закона и изискуемия от него данък като платец по Глава осма от закона. В ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че за облагаеми доставки се смятат и доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната. Тъй като мястото на изпълнение на доставката на рекламни, маркетингови и консултантски услуги, когато получател е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната се определя съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност за получените доставки на стоки и услуги, които използвате за извършване на посочените доставки е налице право на приспадане на данъчен кредит, ако не попадат в ограниченията на това право съгласно чл. 70 от закона и са изпълнени условията по чл. 71 от закона.
Относно извършените разходи за получени услуги във връзка с организирането на промоционални срещи, предназначени за медицински специалисти, както и с организиране на семинари, симпозиуми, финансиране на посещения на конференции, срещи и конгреси на лекари и лица, квалифицирани да предписват или разпространяват лекарствени продукти и предоставяне на промоционални и информационни материали, същите следва да се приемат като рекламни услуги, съответно разходи за реклама, тъй като тези събития носят послание за популяризиране и промотиране на продукт и са насочени към повишаване на информираността за съществуването и качеството на продуктите.
Във връзка с гореизложеното, в конкретния случай, правото на приспадане на данъчен кредит за получените от дружество услуги за участие на медицински специалисти в научни събития и конференции в страната и чужбина, включващи поемане на разноските по регистрационни такси за участие, пътуване и престой ще е налице, при спазване на условията за упражняването му,визирани в чл. 71 и чл. 72 от ЗДДС.
По трети въпрос
І. На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ, не подлежат на облагане получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения.
С посочената разпоредба (по отношение на пътните и квартирните пари) е въведен принципът за документална обоснованост, с оглед данъчното им третиране като облагаем или необлагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ. За да не подлежат на облагане, разходите за пътуването и прeстой трябва да бъдат документално обосновани чрез издаден първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч). Що се касае до дневните командировъчни пари, за облагаем доход се считат сумите, представляващи превишение над двукратния размер на дневните командировъчни пари, който е определен за лица по трудови правоотношения.
Доколкото в разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ се използват понятията командировъчни пари – пътни, дневни и квартирни, следва да се има предвид, че нормативните документи, регламентиращи командировките в страната и чужбина, са Наредбата за командировките в страната (НКС) и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). Реализирането и документирането на командировките в страната и в чужбина става в съответствие с посочените наредби, като осъществяването им се извършва с издаването на заповедот командироващото предприятие, в което се определят условията за командироване. На основание НСКСЧ, предприятието може да командирова физически лица, които не са в трудови правоотношения със същото, както при условията на чл. 4, така и при условията на § 4 от ПЗР на Наредбата. Параграф 4 от ПЗР предвижда възможност ведомствата и предприятията да могат да командироват по реда на наредбата външни експерти с доказан опит и висока квалификация в съответната област. В случая отново е необходимо това да е във връзка с осъществяваната от тях дейност и да е в интерес на тази дейност.
Предвид гореизложеното, на облагане подлежи единствено превишението на изплатените дневни командировъчни пари над двукратния им размер, посочен в нормативен акт. На облагане ще подлежат и допълнителни суми или възнаграждения, в случай че такива бъдат изплатени на медицинските специалисти във връзка с командировката, доколкото не са освободени от облагане на друго правно основание. Облагането следва да е по реда, предвиден в ЗДДФЛ за облагане на доходите от друга стопанска дейност (чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ). По аргумент от чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, необлагаемите доходи не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация.
В обобщение на гореизложеното следва да се има предвид че:
1. Командироването на медицинските специалисти, сключили договор с фармацевтичното дружество за посещение на специализирани събития, следва да бъде документирано в съответствие с двете наредби – Наредбата за командировките в страната (НКС) и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). За целта командироващото предприятие следва да издаде заповед, в която се определят условията за командироване. Доколкото задължението е единствено да посети/да участва в мероприятието, медицинският специалист единствено следва да отчете присъствието/участието си.
2. На основание чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ действително платените от дружеството пътни и квартирни (без ограничение в размера им) не следва да се третират като облагаеми доходи за медицинските специалисти. За да не подлежат на облагане тези разходи следва да бъдат документално обосновани с необходимите за това документи.
3.В случай че дружеството предоставя дневни пари на медицинските специалисти, то на облагане подлежи единствено превишението на изплатените дневни командировъчни пари над двукратния им размер,посочен в нормативен акт – НКС и НСКСЧ.
ІІ. При условие че сумите, предоставени на медицинските специалисти за участиетоимв научни семинари и конгреси, не попадат в посочените в чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ изключения и доколкото не са освободени от облагане на друго правно основание, същите следва да се третират като облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ. Облагаемиятдоходследвадасе формира по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ. Разпоредбата на чл. 29 от ЗДДФЛ се прилага при определяне на облагаемия доход от стопанска дейност на физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ). В тези случаи, облагаемият доход се изчислява като придобитият от лицата доход се намалява с определен процент разходи за дейността.
На основание чл. 29, т. 3 от ЗДДФЛ за доходите от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения нормативно признатите разходи за дейността са в размер на 25 на сто.
По смисъла на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, „лица, упражняващи свободна професия““ са: експерт-счетоводителите; ко“

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *