прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

5-23-22-163/07.03.2014 г.
В дирекция ,,Обжалванеи данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване прието с вх. № …. относноприлагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
На 14.12.2013 г., в резултат на повреда на баланс вентила за отопление се е появил теч във вътрешно отоплителната инсталация. Вследствие на теча е наводнено архивното помещение на ,,А” ООД, поради което част отпървичните документи на дружеството са повредени до степен заличаваща напълно информацията. Повредени са следните счетоводни документи:
-фактури и стокови разписки за период 2006 г. – 2011 г.;
-банкови извлечения и копия на платежни нареждания за период 2006 г.-2011 г. вкл.;
-кочани с фактури, с издател ,,А” ООД;
-контролни ленти от касови апарати.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какви действия следва да предприеме дружеството във връзка с унищожените първични счетоводни документи?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
От така изложената фактическа обстановка и представеното писмо от ,,Топлофикация ….” ЕАДне става ясно в кое помещение на кой обект и на какъв адрес е отстранена повреда на баланс вентила, предизвикала теч във вътрешно отоплителната инсталация. Не е приложено изходящото писмо от управителя на дружеството писмо, въз основа на което е получен отговора от ,,Топлофикация …” ЕАД. В последното липсват въобще данни за настъпили щети вследствие на теча, довели до унищожаване на счетоводната документация на дружеството, както се твърди от управителя. Не е съставен и приложен протокол от самото дружество за установяване на повредите на счетоводните документи.
Съгласно чл.38, ал.1 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК) счетоводната и търговска документация, както и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски се съхраняват от задълженото лице по реда, установен в Закона за държавния архивен фонд (ЗДАФ) в следните срокове:
1.ведомости за заплати – 50 години;
2.счетоводни регистри и финансови отчети – 10 години;
3.документи за данъчно-осигурителен контрол – 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с които са свързани;
4.всички останали носители – 5 години.
Видно от изложеното и съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1, т.3 от Закона за счетоводството (ЗСч), документите за данъчно-осигурителен контрол се съхраняват до 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани. На основание чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следва да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
В чл.121 от Закона за данък върху добавената стойност е регламентиран редът (ЗДДС) за съхраняване на данъчни документи. Всяко данъчно задължено лице осигурява съхраняването на данъчните документи, издадени от него или от негово име, както и на всички получени от него данъчни документи до 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което документите удостоверяват. Автентичността на произхода и нерушимостта на съдържанието на данъчните документи, както и тяхната четливост трябва да бъдат гарантирани по време на целия срок на съхраняване. Съгласно чл.58, ал.2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) при изгубване, унищожаване или кражба на оригинала на документ регистрираното лице може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит, като уведоми за това териториалната дирекция на националната агенция за приходите по регистрацията си и осигури фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си.
При последващ контрол, всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ от органите по приходите съгласно чл.37, ал.1 от ДОПК.
Относно действията на органите по приходите в ревизионния процес, когато производството се осъществява по реда на чл.122 от ДОПК е издадено Указание на изпълнителния директор на НАП изх. №24-00-1/08.01.2009 г. В него е разяснено, че без всякакво значение е дали лицето има вина за повреждането или липсата на документите. Важен е обективният факт – документите,необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степан негодни за ползване. Документите са повредени до степен негодни за ползване, когато поради увреждането на материалния носител не може да се извлече информацията, която е съдържал документът. В този случай може да се вземе предвид влиянието на липсващата документация върху възможността за установяване на данъчните задължения по общия ред.
Указанието може да бъде намерено на интернет страницата на НАП: www.nap.bg.
Обръщам Ви внимание, че съгласно чл.85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и в съответствие с разпоредбата на чл.3, ал.1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), в кореспонденцията си с националната агенция за приходите регистрираните лица трябва да посочват данните си за идентификация (име и ЕГН/ЛНЧ, съответно фирма и/или БУЛСТАТ/ЕИК, издаден от Агенцията по вписванията; адрес по чл.8 от ДОПК и адрес за кореспонденция).

Оценете статията

Вашият коментар