5-23-22-1163/26.06.2013 г.
Чл.29 от ЗДДФЛ
§ 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ
§1, т. 29 от ДР
чл.43, ал.4 от ЗДДФЛ
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване прието с вх. №…. относноприлагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
Физическо лице, работещо по трудов договор е сключило граждански договор за изготвяне на инвестиционен проект по част: Отопление, вентилация и климатизация.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
С какъв процент разходи за дейността се намалява придобитият по гражданския доходсъгласно чл.29 от ЗДДФЛ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) се прилага при определяне на облагаемия доход от стопанска дейност на физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон. В тези случаи, облагаемият доход се изчислява като придобитият от лицата доход се намалява с фиксиран процент разходи за дейността.
На основание чл. 29, т. 3 от ЗДДФЛ за доходите от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения нормативно признатите разходи за дейността са в размер на 25 на сто. По смисъла на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ лица, упражняващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално
осигуряване.
Следователно, ако физическото лице изготвящо инвестиционния проект отговаря на всички условия, изброени в цитираната разпоредба, същото следва да се счита за лице, упражняващо свободна професия по смисъла на данъчния закон.
Възможно е доходите на лицето да са придобити по извънтрудови правоотношения. В тази връзка, приложима е дефиницията, дадена в § 1, т. 30 от допълнителната разпоредба на ЗДДФЛ, според която извънтрудови правоотношения, по смисъла на този закон, са:
–
правоотношенията, които не могат да се дефинират като трудови правоотношения;
–
правоотношенията,коитонемогатдаседефинираткато правоотношения с лица упражняващи занаят или свободна професия,
по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.
Следователно, ако упоменатите в писмото доходи не са от трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ, нито от упражняване на свободна професия по §1, т. 29 от ДР на закона, същите биха могли да се квалифицират като доходи от извънтрудови правоотношения на физическо лице, което не е едноличен търговец.
Разпоредбата на чл. 29, т. 1, буква „б“ от ЗДДФЛ, с която са определени разходи за дейността 40 на сто – за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, се прилага както при извънтрудови правоотношения, така и при правоотношения с лица, упражняващи свободна професия. Във връзка с дефинирането на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения“, законът препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане (§ 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ).
По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, “авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.
Съгласно чл.43, ал.4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му.
В този случай,за изплатените доходи и удържаният данък по реда на чл.43 от ЗДДФЛ, предприятието следва да издава на физическото лице сметка за изплатените суми и служебна бележка по образци.
Алинея 4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода (чл.43, ал.5 от ЗДДФЛ). На основание чл.43, ал.6 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето , придобиващо дохода е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето придобило дохода.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2013 г., предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци. Декларацията по ал.1 се подава от физическото лице, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка (чл.55, ал. 2 от ЗДДФЛ). Декларацията по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци (до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за доходи, придобити през четвърто тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася авансов данък) (чл.65-67 от ЗДДФЛ).
Безспорно в чл. 1, ал. 2, т. 8 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), като обект на авторското право са посочени одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката. Според разпоредбата на ал 3 на чл.3 от ЗАПСП, обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни.
Следва да се има предвид, че изразяването на становище по този закон е извън правомощията на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. В този смисъл, за отговор на поставения от Вас въпрос, касаещ прилагането на чл. 3, ал. 2 от ЗАПСП, следва да се обърнете по компетентност към Министерство на културата, дирекция ,,Авторско право и сродни права”.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка (и представени документи). В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
‘