Изх. № 20-00-57/19.02. 2015 г.
ЗКПО – чл. 204, т. 2
ЗКПО – чл. 205
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-57/…..2015 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
„Е” ЕООД е местно юридическо лице, което осигурява на персонала си социални придобивки под формата на ваучери за подаръци.Издателят на ваучерите за подаръци предлага същите да се заменят с предплатена карта за пазаруване Compliments. Всеки служител ще получи еднократно пластика (карта за пазаруване), по която работодателят превежда ежемесечно електронни пари. Аналогично на ваучерите за подаръци, с картата се пазарува в търговските обекти и също така сумата от картата не може да се тегли в брой, а се ползва само за пазаруване.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Може ли да се третират като социални разходи, предоставени в натура, така описаните електронни карти за пазаруване Compliments и евентуално може ли дружеството да замени хартиените ваучери за подарък със същата електронна карта?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Разходите за ваучери за храна са включени изрично в чл. 204, т. 2, буква „б” от ЗКПО като социални разходи, предоставени в натура, които са освободени от облагане при условията на чл. 209 от същия закон. За разлика от ваучерите за храна, за друг вид ваучери (например ваучерите за подаръци) не съществува специална норма. Ето защо облагането на тези разходи следва да се прилага предвид общите разпоредби на данъчния закон, да се изследват критериите за определянето им като социални разходи, предоставени в натура.
При условие, че по отношение на разходи за ваучери за подаръци са изпълнени изискванията постановени с § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, достъпни са за всички заети в предприятието (работодател) и същите се използват за задоволяване на социални, битови и културни потребности като придобиване на подаръци (напр. – книги, украшения, различни предмети за лични нужди и други подобни), без да е извършено възстановяване на парични суми под каквато и да е форма от работодателя, са налице натурални взаимоотношения между предприятието и служителите/наетите лица. Доказването на тези натурални взаимоотношения трябва да се документира по ред, определен от предприятието. Така ваучерите за подаръци, предоставени съобразно изискванията на ЗКПО, са облагаеми с данък върху разходите в размер на 10%. Съгласно чл. 212 от ЗКПО данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2 са начислените социални разходи, предоставенив натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за календарната година.
Що се отнася до това дали електронните карти отговарят на изискването социалните разходи да са предоставени в натура, без парични взаимоотношения между работодателя и неговите служители, отговор на този въпрос е даден с писмо Изх. № 24-34-45 от 29.11.2013 г. на ЦУ на НАП до „ИБ“ АД:
„По отношение на електронните карти предвид същността им на парични средства по смисъла на чл. 76, ал. 2 и § 1, т. 30 от ДР на Закона за платежните услуги и платежни системи (ЗПУПС), предоставената по този начин социална придобивка не попада в хипотезата на чл. 204, т. 2 от ЗКПО, а е приложим чл. 205 от същия закон.“. Според чл. 205 от ЗКПО социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.’