94-00-108/20.06.2013 г.
чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО във вр. § 1, т. 9 от ДР на с.з.
чл. 12, ал.10 от ЗКПО
чл. 202, ал. 2във вр. чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2 от ЗКПО
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №94-00-108/31.05.2013 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
„P…” (PLC) е дружество от Дубай, ОАЕ, сключило договор за посредничество с кипърско дружество (Договора). Договорът е същински договор за посредничество за свързване на страни по една сделка и не предвижда предоставяне на консултантски или маркетинговиуслуги от страна на PLC. По силата на договора PLC посредничи на кипърското дружество в придобиването на акции на българско дружество. Кипърското дружество ще изплати на PLC възнаграждение по договора, преведено чрез „Банка” АД. PLC и кипърското дружество нямат място на стопанска дейност или определена база в България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Възнаграждението на PLC, дължимо от кипърското дружество по силата на договора, представлява ли доход от източник в Република България съгласно чл. 12 от ЗКПО, облагаем с данък при източника по реда на чл. 195 от с.з.?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Представените факти в запитването са изключително общи, не е идентифицирано кипърското дружество, което ще придобие акции на българско дружество. Не става ясно кой се разпорежда с акциите – акционерното дружество или негов акционер. Поради тези причини не можем да изразим становище доколко изпълнението на конкретния договор води до реализиране на доходи с източник в България, като отговаряме на поставения въпрос принципно съгласно българското данъчно законодателство.
Относно квалифициране на доходите, облагаеми с данък при източника по чл. 195 от ЗКПО
Доходите от източник в Република България са посочени в чл. 12 от ЗКПО. Сред изброените доходи са доходите от финансови активи, вкл. акциите, издадени от местни юридически лица, държавата и общините – ал. 2 на чл. 12, както и доходите от сделки с финансовите активи по ал. 2.
Съгласно чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО възнагражденията за технически услуги (по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО), начислени от чуждестранни юридически лица чрез място на стопанска дейност в страната или изплатени от местни физически лица или от чуждестранни физически лица, които разполагат с определена база в страната, в полза на чуждестранни юридически лица, са от източник в страната. Становището на Националната агенция за приходи относно облагане на доходите от посреднически услуги на чуждестранни юридически лица е изразено в посочените в запитването разяснения, поместени в система „Въпроси и отговори” на интернет страницата на агенцията: nap.bg. Принципът се изразява в следното:
Сумите, начислени и изплатени в полза на чуждестранни лица за извършени услуги за посредничество не са с характера на възнаграждения за технически услуги по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО. Независимо от това е необходимо да се има предвид, че наименованието на един договор не е определящо, а следва да се търси действителната воля на страните и естеството на извършената услуга.
В случай, че е договорено и посредникът изпълнява и допълнителни функции по проучване на пазара и предоставя информация, консултиране на едната или двете страни по условията на сделката, т.е. има елементи на консултация и препоръки, върху изплатеното възнаграждение ще се дължи данък при източника. Дружеството – платец трябва да може да отграничи консултантския елемент, който подлежи на облагане.
Отделно от горното, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 12, ал.10 от ЗКПО, която регламентира че при определяне на източника на доход по този член мястото на изплащане на дохода не се взема предвид.
Относно данъчно задължените лица за данъка при източника по реда на ЗКПО
На основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗКПО чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, извършват разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност или получават доходи от източник в Република България са данъчно задължени лица. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗКПО „Място на стопанска дейност” е мястото на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
По смисъла на чл. 4 от ЗКПО чуждестранни юридически лица са онези, които не са местни юридически лица (чл. 3 от с.з.). Чуждестранните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите, реализирани чрез място на стопанка дейност в Република България или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, както и за доходите, посочени в този закон, с източник в Република България.
На основание чл. 195, ал. 1 от ЗКПО доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Предвид разпоредбите на чл. 195, ал. 2 и чл. 202, ал. 2 от ЗКПО, данъкът се удържа и внася от местните юридически лица, едноличните търговци или местата на стопанска дейност в страната, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица, с изключение на доходите по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2. Когато платецът на дохода не е данъчно задължено лице по ал. 2 на чл. 195 от ЗКПО и за доходите по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2, данъкът се удържа и внася от получателя на дохода.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК. ‘