прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

20-00-111/15.08.2013 г.
чл. 12, ал. 5, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1 от ЗКПО
§ 1, т. 8, 9 и 33 от ДР на ЗКПО
чл. 37, ал. 2 от ДОПК
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-111/08.04.2013 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
„Частно акционерно дружество „З” АД извършва плащания по фактури за получени услуги от чуждестранни юридически лица /Англия, Швейцария, Германия, Турция, Кипър, САЩ/. По своя характер услугите са:
– годишен абонамент за вестници, получавани по електронен път;
– годишна такса за отпечатване на списания с информация за веригата хотели К, предназначени за разпространение в „К Хотел … София”;
– участие в електронна рекламна брошура за всички хотели от веригата; регионален рекламен бюлетин за българските и турски хотели;
– абонамент за поддръжка на ценовите нива в системата, във връзка с глобалнитерезервационни канали;
– такса за поддръжка и подаване на информация за програми и новини за „К Хотел … София” към клиенти /електронна брошура/;
– такса за поддръжка на уеб-сайт; поддръжка на приложенията за мобилни телефони на уеб-сайта; комисионна за използване и поддръжкана системата при реализация на резервации през глобалните резервационни системи;
– такса за топ място при избор на хотел при резервации през резервационния канал Amadeus; такса поддръжка на всички електронни пощи на „„К Хотел … София”;
– такса за поддръжка на финансов бюджетен софтуер; такса за поддръжка на счетоводна програма; такса за използване на платформа за договаряне на цени на нивоверига (корпоративен клиент – S…, V…, J…).
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Изброените услуги попадат ли в обхвата на „авторски и лицензионни възнаграждения”, визирани в § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО и към „възнаграждения за технически услуги” в § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО?
2. Как да докаже дружеството при евентуална данъчна проверка, че плащанията са за придобиване на право за ползване на софтуер, а не за търговско използване?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Доходите, посочени в ал. 5 на чл. 12 от ЗКПО, начислени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица са от източник в страната и подлежат на облагане с данък при източника по реда на чл. 195, ал. 1 от закона. За данъчни цели определения на съответните понятия за видовете доходи са дефинирани в пар. 1 от ДР на ЗКПО.
Зауслугите, които касаят ползване на софтуер, приложима е разпоредбата начл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО във вр. с § 1, т. 8 от ДР на с.з.
По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО „Авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио – или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или друга форма на търговско използване.
От текста на разпоредбата е видно, че легалната дефиниция на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения” изключва от обхвата на този вид доход плащанията за придобиване правото на ползване на софтуер от местно лице, когато не е обект на търговско използване. Следователно, ако дружеството получава копие от съответната програма като краен потребител (използва го единствено за своята дейност), без да са му предоставени правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване, тогава доходът не подлежи на облагане по реда на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО с данък при източника.
Относно плащанията за услуги „с цел реклама”, следва да се има предвид, че ЗКПО дефинира понятието „Разходи за реклама” в § 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби – разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност. Този вид доход не е обект на облагане с данък при източника.
Описаните в запитването услуги, предоставени от чуждестраннитеюридически лица, биха били с характер на технически услуги по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО, само ако попадат в някоя от хипотезите на определението: „монтаж и инсталиране на материални активи”, „услуги от консултантско естество” и „маркетингови проучвания”.
В запитването са изброени множество услуги, за които дружеството извършва плащаниякъм чуждестранни юридически лица. За целите на данъчното облагане при квалифицирането на дохода се взема предвид договореното, с цел да се установи естеството на извършената услуга и други обстоятелства, относими към конкретния случай. За да се установи липсата или наличието на характеристики на доход по смисъла на определенията в пар. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, посочени в чл. 12 от закона, е необходимо тълкуване на съответния договор, подчинено на принципа за предимство на съдържанието пред формата и да се търси действителната обща воля на страните (чл. 20 от Закона за задълженията и договорите).
По втори въпрос
ЗКПО не въвежда специални правила по отношение доказване на ползване на услуги и права за целите на чл. 12 от с.з. Поради това прилагат се общите правилата за доказване, предвидени в Данъчно-осигурителния-процесуален кодекс (ДОПК), глава осма „Доказателства и доказателствени средства”, където в чл. 37, ал. 2 е предвидено, че лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива.
За изясняване на факти и обстоятелстваизвън територията на страната, чл.116от ДОПК предвижда особени правила за доказване.
В заключение ще отбележим, че за да бъде признат разход за данъчни цели, ЗКПО изисква разходът (начислените възнаграждения за услугите) да не представлява „скрито разпределение на печалбата” по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на закона, да не е отчетен при хипотезите на отклонение от данъчно облагане по реда на раздел ІV от глава първа на с.з., както и че установяването на данъчните задължения на лицата се извършва посредством методите на контрол при ревизионното производство.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар