5-53-00-44/1.04.2014 г.
Чл.204, ал.1 от ЗКПО
В дирекция ,,Обжалванеи данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване прието с вх. № …. относноприлагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
За отчитане на извършени през 2013 г. представителни разходи за вечери, ,,Х” ЕООД притежава само касов бон.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Признават ли се за данъчни цели по реда на ЗКПО представителните разходи, документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 204, т. 1 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите представителни разходи, свързани с дейността. Следователно за да бъдат признати разходите за данъчни цели освен да са документално обосновани, следва да са свързани и с дейността на задълженото лице. Относно документална обоснованост на представителните разходи, свързани с дейността, когато същите са обложени с данък върху разходите, е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от ЗКПО, която указва, че за признаването им за данъчни цели е достатъчно наличието на фискална касова бележка от фискално устройство.
Данъчната ставка на данъка върху представителните разходи е определена с чл. 216 от закона и е в размер на 10 на сто. На основание чл. 217 от ЗКПО данъкът върху представителните разходи се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице и се внася до 31 март на следващата година.
В случай, че извършените представителни разходи не са свързани с дейността на дружеството, се налага изводът, че същите не попадат в обектите на облагане, посочени в чл. 204, т. 1 от ЗКПО, респ. липсва основание за признаването им за данъчни цели,поради което на основание чл. 26, т. 1 от закона, със стойността им следва да бъде коригиран счетоводния финансов в посока увеличение.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
Моля, при следваща кореспонденция с дирекция ОДОП ….. да посочите електронен адрес за връзка.’