прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Изх. № 23-29-69/06.08. 2015 г.
ЗКПО – чл. 195
ДОПК – чл. 137, ал. 1
ДОПК – чл. 140, ал. 1
ДОПК – чл. 142, ал. 3
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-29-69/…..2015 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
„КБ“ АД е местно юридическо лице, сключило договор с CB A/S – чуждестранно юридическо лице (ЧЮЛ), местно лице на Кралство Дания, без място на стопанска дейност в Република България. Съгласно договора, действащ за 2013, 2014 и 2015 години, българското дружество е платец на дохода, а получател и действителен притежател на дохода е датското дружество. Въпросните доходи са с размер над 500 хил. лв. годишно и подлежат на облагане с данък при източника по чл. 195 от ЗКПО. „КБ“ АД е удържал и внасял данък при източника в размер 10% за 2013 и 2014 години. Платецът на дохода е упълномощен от получателя на дохода да го представлява пред българската данъчна администрация във връзка с удържания и внесен данък при източника, както и да получава по сметката си възстановени суми на недължимо внесен данък при източника.
За дохода от периода 01.04.2013 г.-31.12.2013 г. упълномощеният платец е подал искане по чл. 129 от ДОПК. В резултата на извършената проверка е издаден акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ със становище, че чуждестранното юридическо лице се освобождава от облагане с данък при източника и сумата на данъка е възстановена.
ЧЮЛ не е подавало искане по чл. 137, ал. 1 от ДОПК и данъчната администрация не е издавала друго становище по посочения договор. Платецът продължава да удържа и внася данък при източника, а получателят ежегодно му предоставя документи по чл. 136 във вр. чл. 135, ал. 2 от ДОПК.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Издаденият АПВ, с който е възстановен удържаният през 2013 г. на ЧЮЛ данък при източника по чл. 195 от ЗКПО във връзка с прилагане на СИДДО, явява ли се основание за прилагане на Спогодбата и през 2015 г. , когато доходът от 2013 г. досега се реализира въз основа договор с продължително действие, но не е подавано искане по чл. 137, ал. 1 от ДОПК?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Поради това, че в запитването не е посочен предметът на договора, сключен между българското предприятие и ЧЮЛ, действащ от 2013 г. досега, не е указано и изплатеният от местния платец на ЧЮЛ доход в коя от хипотезите на чл. 195 във връзка с чл. 12 от ЗКПО попада, възприемаме, че се касае за изплатен доход на ЧЮЛ-местно за данъчни цели на Кралство Дания, подлежащ на облагане с данък при източника, който подлежи на удържане и внасяне от платеца и по отношение на който е предвидено облекчение в СИДДО между Р България и Кралство Дания.
Процедурата по прилагане на данъчните облекчения за чуждестранните лица, предвидени във влезли в сила СИДДО, е уредена като особено производство в Раздел ІІІ на Глава шестнадесета от ДОПК. За да ползва предвидените в съответната СИДДО облекчения след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната, ЧЛ удостоверява наличието на основания за прилагане на СИДДО. Съгласно чл. 135, ал. 2 от ДОПК данъчното облекчение, предвидено в съответната СИДДО, се прилага едва след удостоверяване на основанията, посочени в чл. 136 от кодекса. Удостоверяването на основанията за прилагане на СИДДО е пред орган по приходите или пред платеца, в зависимост от годишния размер на начисления от последния доход:
1. В случай, че годишният размер на начисления от платеца на ЧЛ доход е с общ размер до 500 хил.лева, обстоятелствата по чл. 136 се удостоверяват пред платеца – чл. 142, ал. 1 от ДОПК;
2. В случай, че годишният размер на начисления от платеца на ЧЛ доход е с общ размер над 500 хил.лева, обстоятелствата по чл. 136 се удостоверяват пред орган по приходите от компетентната териториална дирекция по регистрация на платеца на дохода – чл. 137-139 от ДОПК.
Когато предпоставките за прилагане на СИДДО следва да се удостоверят пред орган по приходите (какъвто е конкретният случай), производството се инициира чрез подаване на нарочно искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП, към което се прилагат и документи, удостоверяващи наличието на основанията, ведно с писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход(чл. 136 – чл. 139 от ДОПК). Контролът по прилагане на СИДДО се осъществява чрез извършване на проверка или на ревизия. Въз основа на извършена проверка, органът по приходите издава в 60-дневен срок от подаване на искането становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО. От момента на издаване на становище за наличие на основание за прилагане на СИДДО или при непроизнасяне в 60-дневния срок може да бъде приложено предвиденото в Спогодбата облекчение (чл.141, ал. 3, изр. първо от ДОПК). Когато въз основа на подаденото от получателя на дохода искане, бъде възложено извършването на ревизия и в хода на същата се установи, че са налице основанията за прилагане на СИДДО, се счита, че предпоставките за прилагане на СИДДО са налице към момента на подаване на искането.
В случай, че доходът се реализира въз основа на договори с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание, искането по чл. 137, ал. 1 от ДОПК се подава еднократно, но ЧЮЛ се задължава да уведомява ТД за всяка промяна на обстоятелствата по чл. 136 и 138 в 30-дневен срок от настъпването им (чл. 140 от ДОПК).
В запитването се твърди, че договорът, сключен между местното дружество – платец и ЧЮЛ действа от 2013 г. досега и през този период видът на дължимото възнаграждение е един и същ, т.е., че се касае за договор с продължително действие. Удържаният през 2013 г. от ЧЮЛ данък при източника е възстановен по реда на чл. 129 от ДОПК, след като в хода на производството са удостоверени наличието на предпоставките за прилагане на Спогодбата с Дания за проверявания период. Това обстоятелството не предпоставя автоматично прилагане на Спогодбата по отношение на дължими данъци върху изплатените доходи за периоди извън обхвата на извършената проверка, включително и по отношение на дължимия данък по чл. 195 от ЗКПО за начислен през текущата година доход. При наличие на договор с продължително действие нормата на
чл. 140, ал. 1 от ДОПК поставя изрично изискване за подаване на искане по
чл. 137, ал. 1 от с.з. Доколкото при начисляване на дохода през настоящата, а и през предните години предпоставките за прилагане на съответната СИДДО не са били предмет на проверка по повод на подадено искане пред компетентната ТД на НАПи не е издадено положително становище, то платецът на дохода следва да удържи и внесе дължимия данък при източника по чл. 195 от ЗКПО.
След внасяне на данъка основанията за прилагане на СИДДО по отношение на обложения доход подлежат на доказване по реда на чл. 129 във връзка с чл. 142, ал. 3 от ДОПК. Претенция относно прилагане на СИДДО с Дания може да бъде обективирана само по отношение на дължими възнаграждения по договора, преди тяхното счетоводно начисляване, чрез подаване на искане по чл. 137, ал. 1 от ДОПК.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар