Изх. № 53-04-412/17.06. 2015 г.
ЗКПО – чл. 208
ЗКПО – чл. 209, ал. 1
КСО – чл. 6, ал. 11
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-412/…2015 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
„ГМ“ ООД предоставя на служителите си ваучери за храна на стойност до 60 лв. Работодателят възнамерява да сключи „Групова рентна застраховка „Живот“ за служителите на стойност 60 лв., с което ще отчита общо месечно 120 лв. разходи.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Може ли да се ползват едновременно облекченията по чл. 208 и чл.209 от ЗКПО?
2. Дължат ли се осигурителни вноски върху общата сума от 120 лв. за ваучери за храна и групова рентна застраховка „Живот“?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 204, т. 2 от ЗКПО социалните разходи, предоставени в натура на работниците и служителите и лица наети, по договор за управление и контрол се облагат с данък върху разходите. Социалните разходи, предоставени в натура включват и:
а) разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот“;
б) разходите за ваучери за храна.
За целите на данъчното облагане понятието „социални разходи, предоставени в натура” е дефинирано в т. 34 на § 1 от ДР на ЗКПО, чиито критерии трябва да са изпълнени едновременно, за да може определени разходи да се квалифицират като социални и да се третират по реда на глава четвърта от закона. Според цитираното определение „социални разходи, предоставени в натура” са: отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни до всички работници и служители и за лицата, наети по договори за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Не се облагат разходите за ваучери за храна в размер до 60,00 лв. месечно на всяко наето лице, когато са налице условията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО. Неизпълнението на тези условия или на някое от тях е основание за облагане на целия размер на начисления разход. В случай, че са изпълнени всички условия, само превишението на тези разходи над 60,00 лв. месечно на всяко наето лицеподлежи на облагане с данък.
Според чл. 208 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл.204, т. 2, буква „а“ в размер до 60,00 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите. На основание чл.213 от ЗКПОпревишението на тези разходи над60,00 лв. месечно за всяко наето лице подлежи на облагане с данък по чл. 204, т. 2, буква „а“ от същия закон.В случай, че към момента на начисляване на разходите дружеството има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, целият размер на начислените разходи подлежи на облагане с данък, независимо, че са в допустимия размер до 60,00 лв.
Приемайки допускането, че дружеството-работодател е направил застраховка „Живот“ на служителите си, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 208 от ЗКПО, застраховката трябва да отговаря на изискванията на определението, дадено в § 1, т. 55 от ДР на ЗКПО: застраховки „Живот“ са тези по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на Закона данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). „Застраховки „Живот“ са видовете застраховки по раздел I,т. 1 и 3 от приложение № 1 към Кодекса за застраховането (КЗ), сключвани от застрахователи, лицензирани съгласно КЗ, или от застрахователи със седалище в държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, извършващи дейност при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.
Посочените в запитването придобивки – ваучери за храна и застраховка „Живот“ за сметка на работодателя се изследват и анализират и съответно се прилага освобождаване от облагане или облагане с данък по чл. 204, т. 2 от ЗКПО на всеки разходпоотделно съобразно относимите разпоредби на корпоративния закон.
Предвид гореизложеното, при условие че дружеството изпълнява посочените в ЗКПО изисквания, същото може да ползва едновременно и двете облекчения: по чл. 208 за застраховки „Живот“ и по чл. 209, ал. 1 за ваучери за храна общо в размер до 120,00 лв. месечно на всяко наето лице.
По втори въпрос:
Съгласнотекста на чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл.4, ал.1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски за фонд „Пенсии”.
В чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски(НЕВДПОВ) е регламентирано върху кои социални разходи не се дължат осигурителни вноски. Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване на храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднокатните помощи в пари или в натура, изплащани на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития (основаниечл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ).
Осигурителни вноски не се начислявани и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1от ЗКПО (аргумент чл. 2, ал. 3 от НЕВДПОВ).
В цитираните разпоредби разходите за застраховки „Живот” не са включени в социалните разходи, върху които не се начисляват и внасят осигурителни вноски.
Друг извод за дължимост на вноски за социално осигуряване може да се изведе, по аналогия на „противното” и от разпоредбата на чл. 2а от НЕВДПОВ, съгласно която осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху направените от работодателя разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт.
Видно от гореизложеното, върху премиите по застраховки „Живот”, направени от работодателя в полза на работниците и служителите се дължат осигурителни вноски на основание чл. 6, ал. 11 от КСО и чл. 2, ал. 1 от НЕВДПОВ.
Вноските са в размера за фонд „Пенсии”, а за родените след 31.12.1959г. и за ДЗПО в Универсален пенсионен фонд (аргумент чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).
Предвид уреденото по силата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) уеднаквяване на осигурителния доход за държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване, върху средствата за социални разходи се дължат и здравноосигурителни вноски.
Не се дължат осигурителни вноски върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна при изпълнение на условията, регламентирани в чл.209, ал.1от ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.