Изх. №17-00-309
Дата:19.03.2013 год.
ЗДДФЛ, чл. 11, ал. 5;
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 8;
ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 5.
Относно: Прилагането на чл. 11, ал. 5, чл. 13, ал. 1, т. 8 и чл. 38, ал. 5 от ЗДДФЛ
Във връзка с Ваше писмено запитване, препратено внаот Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. … и заведено с вх. № 15-00-48 от 12.12.2012 г., изразявамследното становище:
Предвид промените в чл. 13, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2013 г., доходите от лихви по депозитни сметки са изключени от обхвата на необлагаемите доходи и съответно представляват облагаем доход за физическите лица. Легална дефиниция на понятието “депозитни сметки“ е дадена в разпоредбата на § 1,т. 58 от ДР на същия закон, съгласно която “депозитни сметки“ са банкови сметки за съхранение на пари за определен срок срещу възнаграждение (лихва).
На основание чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от местни физически лица доходи от лихви по депозитни сметки в търговски банки. Съгласно, чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
?плащането-при плащане в брой;
?заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека-при безналично плащане;
?получаването на престацията-за непаричен доход.
По отношение на доходите от лихви по депозитни сметки, изключение от цитираното правило е предвидено единствено за случаите, когато лихвите са изплатени авансово. В тези случаи на основание чл. 11, ал. 5 от ЗДДФЛ, доходът се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване.
Според описаното в писмото Ви при някои депозити се начислява и изплаща ежемесечно лихва съгласно договор за депозит с клиента, при условие, че той спази условията на договора и не го прекрати предсрочно. В случай, че клиента предсрочно прекрати депозита преди настъпването на падежа, тогава Банката си удържа обратно изплатената до момента лихва или изплаща лихва в занижен размер. В този случай като краен резултат за клиента той или няма да получи никакъв лихвен доход, или ще получи доход в по-малък размер от първоначално изплатеният му. Описаната фактическа ситуация не е достатъчно изчерпателна, поради което с оглед действащата нормативна уредба, по поставените в писмото Ви въпроси, изразявам следното принципно становище:
1. По въпрос 1:
В случай, че дължимата лихва по депозитната сметка се изчислява като краен резултат едва след изтичане срока на договора, а се плаща на лицето предварително (еднократно, месечно или тримесечно), като в случай на предсрочно прекратяване на договора предварително платената лихва подлежи на връщане – в този случай би могло да се каже, че става въпрос за авансово платена лихва и съответно би могло да се приложи разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от ЗДДФЛ.
Възможно е договора за депозит да предвижда периодично изплащане на лихва с капитализиране на лихвата, при което банката се задължава да начислява различна годишна лихва за определени периоди от срока на депозита. В тези случаи лихвата не се изплаща предварително (авансово), а се начислява в края на определените в договора лихвени периоди, след което се капитализира (прибавя се към сумата на депозита). Това означава, че при определяне датата на придобиването на дохода, в тези случаи, следва да се прилага общата норма на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, т.е. доходът да се счита за придобит на датата на всяко плащане на лихвите, включително чрез капитализирането им.
2. По въпрос 2:
Разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от ЗДДФЛ препраща към чл. 38, ал. 13 от закона, където са визирани само местните физически лица. Това е така, тъй като само за местните физически лица, според регламента на чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ, удържането на данъка възниква при придобиването на дохода от лихви и съответно възниква необходимост да се определи датата на придобиването на дохода.
По отношение на чуждестранните физически лица, които нямат определена база в страната, следва да се прилагат нормите на чл. 37, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ЗДДФЛ, т.е. данъкът да се определя на база на начислените доходи от лихви и на основание чл. 65, ал. 1 от закона да се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването му.
3. По въпрос 3:
ЗДДФЛ не съдържа специални правила за случаите, в които е наложен запор върху депозитните сметки на лицата, т.е. прилагат се общите правила на закона. Фактът, че сметките на местното физическо лице са запорирани не променя режима на данъчното му облагане, като това правило е валидно и за доходите от лихви.
4. По въпрос 4:
Относно облагането на доходи от лихви по срочни депозити на еднолични търговци следва да имате предвид, че доходите от стопанска дейност като едноличен търговец са обособени като отделен вид доход (вж. чл. 10, ал. 1, т. 2 на ЗДДФЛ). Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон.
На основание чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. По смисъла на чл. 18 от ЗКПО, данъчна печалба е положителният данъчен финансов резултат, получен след преобразуването на счетоводния финансов резултат по реда на този закон. Предвид цитираните разпоредби, данъчното третиране на доходите от лихви (в т.ч. и по депозитни банкови сметки) на едноличния търговец следва да е идентично с това, възприето в ЗКПО по отношение на юридическите лица. Когато приходите (доходите) са свързани с имущество, включено в предприятието на едноличния търговец, те следва да се отчитат счетоводно в предприятието на търговеца, а не да се третират като доход на физическото лице. Ето защо, считам че облагането с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ не следва да се прилага за едноличните търговци.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
:
/СТОЯН МАРКОВ/’