прилагането на чл.13 във връзка с чл.16 от ЗДДС

Изх. № 24-34-226/09
Дата: 10.02.2010 год.
ЗДДС, чл. 13;
ЗДДС, чл. 16.
Относно: прилагането на чл.13 във връзка с чл.16 от ЗДДС
I. По повод Ваше запитване, препратено по компетентност в ЦУ на НАП с вх.
№ 24-34-226/ 19.08.2009 г., сте изложили следната фактическа обстановка:
………………………………….. , регистрирано лице по ЗДДС, е получател на
доставка на стока, изпратена до територията на страната от италианско дружество.
Съгласно транспортните документи стоката се доставя на строителен обект на ……………
………………………… в гр. София. Фактура за доставката обаче е издадена от дружество,
установено на територията на Република Турция, респективно доставчик на стоките е
лице извън ЕС.
II. Поставените въпроси по същество са свързани със следното:
1. Какъв е данъчния режим на доставката по ЗДДС
III. Нормативна уредба:
•Чл.13 от ЗДДС;
•Чл.16 от ЗДДС
IV. Становище на ЦУ на НАП:
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата
нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за
приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:
В ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./ законодателят не е въвел текст, който да
регламентира или обосновава определен режим на облагане с данък добавена стойност при доставки от посочения по-горе вид. Съгласно описаната фактическа обстановка, не е
налице вътреобщностно придобиване, доколкото съгласно дефиницията от чл. 13, ал. 1
ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху
стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 ЗДДС, която се
изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава
членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на
ДДС в друга държава членка. В случая не е налице и внос, съгласно разпоредбата на чл.
16, ал. 1 ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни
стоки на територията на страната.
За дружеството, установено на територията на Република Турция би могло да
възникне задължение за регистрация за целите на ДДС в държавата – членка в зависимост
от законодателството на съответната държава членка, тъй като съгласно чл. 32 от
Директива 2006/112/ЕС на Съвета, относно общата система на ДДС, доставката е с място
на изпълнение на територията на държавата членка – мястото, където се намира стоката
по време на започване на експедицията й към клиента. В този случай доставката между
това дружество и българското дружество следва да има режима на ВОД – ВОП.
Ако за дружество от Турция не е възникнало задължение за регистрация в
Италия /поради недостигане на регистрационен праг/ – доставка е извън системата на
ДДС в ЕО.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Оценете статията

Вашият коментар