Изх. № М-24-31-20
Дата:31.05.2011 год.
ЗДДФЛ, чл. 22а
ОТНОСНО: Прилагането на чл. 22а от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
По повод Ваше писмо до Дирекция ОУИ – гр. …, препратено по компетентност в ЦУ на НАП и заведено с вх. № М-24-31-20/14.02.2011 г., изразявам следното становище:
На основание чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ, местните физически лица могат да ползват данъчно облекчение за млади семейства, като приспадат от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище, когато едновременно са налице следните условия:
1.договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак;
2.данъчно задълженото лице и/или съпругът/ата не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключване на договора за ипотечен кредит;
3.ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година.
Цитираната разпоредба е в сила от 01.01.2010 г., но условието ипотекираното жилище да е единствено жилище за семейството през данъчната година фигурираше и в предишната редакция на чл. 22а от ЗДДФЛ, действаща до 31.12.2009 г. С оглед на това, при преценка на обстоятелствата свързани с наличието на това условие за конкретно данъчно задължено лице следва да се има предвид становището на изпълнителния директор на НАП, дадено в писмо Изх. № 91-00-41/29.01.2010 г., относно прилагането на чл. 22а от ЗДДФЛ за 2009 г.
Действително, в указанието не е разгледан отделно случай при който се учредява право на ползване върху жилищен имот, собственост на единия или на двамата от съпрузите. В него, обаче, изрично е посочено, че разпоредбата на чл. 22а, т.3 от ЗДДФЛ (в редакцията на закона действаща до 31.12.2009 г.), се отнася както за жилища в режим на семейна имуществена общност (общо имущество), така и за такива, които са лично имущество на един от двамата съпрузи или на ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са встъпили в брак. В този смисъл условието по
чл. 22а, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, следва да се разглежда като изискване лицата да не притежават друг жилищен имот.
Видно от фактическата ситуация, описана в приложените към писмото Ви Решения на ОУИ –… (№ …/05.07.2010 г. и № …./28.04.2010 г.) и в двата случая е представена Справка за имотното състояние на кредитоискателите, издадени от компетентната регионална служба по вписванията. От справките е видно, че и в двата случая единият от съпрузите притежава друг жилищен имот или идеални части (1/2) от такъв имот. Игнорирането на това обстоятелство в Решение № 262/28.04.2010 г. с аргумента, че в резултат на учреденото право на ползване „съпругът, респективно семейството, няма право да използва имота по неговото предназначение …” в конкретния случай води до разширяване приложното поле на данъчното облекчение.
В разпоредбата на чл. 22а, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ липсва уточнение, че ипотекираното жилище трябва да е единственото, което семейството може да ползва през данъчната година. Нещо повече, допустимо е през годината ипотекираното жилище да не се ползва от младото семейство (напр. когато жилището е придобито преди решението на Държавната приемателна комисия за използване на имота по предназначение). Достатъчно е това жилище да е единствено жилище за семейството през данъчната година, за да се приложи нормата на чл. 22а от ЗДДФЛ, разбира се при кумулативното наличие на условията за това. В този смисъл е и становището на Изпълнителния директор на НАП, изразено в писмо Изх. № 91-00-41/29.01.2010 г.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘