Изх. № М-24-31-17
Дата:08.03.2012 год.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1;
КСО, чл. 10;
КСО, чл. 6, ал. 2;
Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, чл. 16, ал. 1;
Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, чл. 16, ал. 2;
Конвенция № 14 на Международната организация на труда относно седмичната почивка (индустрия), 1921 г.
Относно: вноски за държавното обществено осигуряване върху суми, изплатени за отложени междуседмични почивки по чл. 16, ал. 2 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя
Във връзка с Ваше писмо относно вноски за държавното обществено осигуряване върху суми, изплатени за отложени междуседмични почивки по чл. 16, ал. 2 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, изпратено ни от Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” …. за разглеждане по компетентност и заведено в ЦУ на НАП с вх. № ………../22.02.2012 г., изразяваме следното принципно становище:
Работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на морските лица (лицата по чл. 4а, ал. 1), са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по Кодекса за социално осигуряване /КСО/ (основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от кодекса)
Осигуряването за държавното обществено осигуряване (ДОО) възниква от деня, в който лицата по чл. 4 или 4а от КСО започнат да упражняват трудова дейност по кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до нейното прекратяване (основание чл. 10 от кодекса).
Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя нормалната продължителност на работното време на лицата, наети на борда на кораб, плаващ под българско знаме, е до 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица. Според ал. 2 на чл. 16 от същата наредба работодателят след консултации със синдикалните организации на работещите в предприятието може да отлага ползването или да намалява размера на междуседмичните почивки в съответствие с Конвенция № 14 на Международната организация на труда (МОТ) относно седмичната почивка (индустрия), 1921 г. (ДВ, бр. 36 от 1997 г.). В тези случаи работното време е с нормална продължителност и 30-дневно сумирано изчисляване на работното време.
Видно от изложеното в писмото Ви, на лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО са изплатени суми за отложени междуседмични почивки по чл. 16, ал. 2 от горепосочената наредба, които почивки не са били компенсирани в рамките на сумирано изчисляване на работното време.
Отлагането на междуседмичните почивки на практика представлява упражняване на трудова дейност по смисъла на КСО по време на тези междуседмичните почивки. При спазване изискването на наредбата за преминаване на сумирано изчисляване на работното време, същото би следвало да е с нормална продължителност в рамките на съответния период.
В случай, че не се премине към сумирано изчисляване на работното време възниква ситуация при която освен в работните дни за съответния период лицето полага труд в предвидените междуседмични почивки. След като в междуседмичните почивки лицето упражнява трудова дейност по смисъл на КСО, получените за това суми са осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от кодекса (възнаграждения за упражнявана трудова дейност по КСО).
Въпросите относно полагането на извънреден труд и сумираното изчисляване на работното време от гледна точка на трудовото законодателство са извън компетентността на
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА НАП:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘