Изх. №26-Т-14
Дата:26.02.2014 год.
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 9;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 12;
ЗКПО, чл. 204, т. 2, буква „а”;
ЗКПО, чл. 208;
ЗКПО, чл. 213.
Относно: Прилагането на чл. 24, ал. 2, т. 12 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
По повод Ваше писмено запитване, постъпило в ЦУ на НАП и заведено с вх. № 26-Т-14/07.01.2014 г., Ви уведомявам за следното:
Според описаното в писмото Ви, дружеството предоставя услуги във връзка с изготвянето на ведомости за заплати и в тази връзка желаете разяснение по правилното прилагане на чл. 24, ал. 2, т. 12 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). В тази връзка поставяте въпрос дали данъкът върху застрахователните премии, с който се е увеличил общият разход на работодателя във връзка с допълнителното здравно осигуряване на служителите, следва да се третира като доход на физическите лица.
Предвид изложената фактическа ситуация и относимата нормативна уредба по поставения в писмото Ви въпрос, изразявам следното становище:
Предвид промените, направени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и Кодекса за застраховането (КЗ) доброволното здравно осигуряване, прилагано в България, попада в обхвата на т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква А на приложение № 1 към КЗ и тази дейност може да бъде осъществявана единствено от лицензирани застрахователни дружества. В сила от 07.08.2012 г. заварените здравноосигурителни дружества трябва да приведат дейността си в съответствие с КЗ, за което е даден преходен период от една година.
Премиите по този вид застраховки не попадат в обхвата на освободените от облагане с данък по Закона за данък върху застрахователните премии (ЗДЗП) и съответно застрахователният договор е облагаем по смисъла на чл. 4 от същия закон. По своя характер данъкът върху застрахователните премии е косвен и е за сметка на лицето, с което е сключен застрахователният договор (в случая за сметка на работодателя), въпреки че данъчно задължено лице е застрахователят.
Според чл. 204, т. 2, б. „а” от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки “Живот“. С оглед на това на първо място следва да бъде разгледан въпросът какво е данъчното третиране при работодателя на счетоводния разход за данък върху застрахователните премии, доколкото той се явява невъзстановим данък, т.е. дали този разход се включва в състава на социалните разходи, предоставени в натура, по чл. 204, т. 2, б. „а” от ЗКПО.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. Според ал. 2 на чл. 13 историческа цена е цената на придобиване, себестойността или справедливата цена, които понятия са дефинирани в § 1, т. 3, 4 и 8 от ДР на ЗСч.
В счетоводното законодателство не се съдържа конкретен отговор на въпроса за включването на невъзстановимите данъци в историческата цена при възникване на разходите за услуги, в т.ч застрахователни, финансови и т.н., доколкото не е налице специален счетоводен стандарт, регламентиращ счетоводното отчитане на разходи за услуги. Този въпрос обаче е обсъден в приложимите счетоводни стандарти, свързани с отчитането на стоково-материалните запаси, дълготрайните материални и нематериални активи, поради което и в съответствие с чл. 13, ал. 1 и 2 от ЗСч този подход следва да се приложи и по отношение на формирането на историческата цена при възникването на разходи за услуги.
Формирането на цената на придобиване (доколкото само това понятие е приложимо в разглеждания казус) е подчинено на разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР на ЗСч, според която това е покупната цена плюс всички разходи по привеждане на актива във вид, готов за използване. В приложимите счетоводни стандарти е уточнено, че покупната цена от своя страна включва митата и невъзстановимите данъци.
Предвид гореизложеното, историческата цена (цената на придобиване) при възникване на разходите за вноски (премии) за доброволно здравно осигуряване включва данъка върху застрахователните премии, доколкото той се явява невъзстановим данък. Този извод е необходимо да се вземе предвид при прилагането на чл. 208 от ЗКПО, регламентиращ освобождаване от облагане на социалните разходи за вноски (премии) за доброволно здравно осигуряване в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, както и при определяне на данъчната основа за данъка върху тези социални разходи по реда на чл. 213 от същия закон.
На основание чл. 24, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), при определянето на облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват:
?направените от работодателя социални разходи до 60 лв. месечно за всяко осигурено лице за вноски/премии за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка “Живот“, отчетени от предприятията и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност (чл. 24, ал. 2, т. 12 от ЗДДФЛ); както и
?социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО (чл.24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ).
Следователно, социалните разходи, предоставени в натура под формата на вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки “Живот“, не се включват в облагаемия доход на физическите лица и съответно не се облагат с данък по реда на ЗДДФЛ, включително когато общата им стойност превишава 60 лв. месечно за всяко лице.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
:
/СТОЯН МАРКОВ/’