ЗДДФЛ – чл. 4, ал.1; чл. 5; чл. 75; чл. 50, ал.3;
ЗДДФЛ – § 1, т. 26, б. “е” от ДР на ЗДДФЛ
Относно: Прилагането на чл. 4 и чл. 6 от ЗДДФЛ.
В отговор на направено от Вас запитване с вх. № …/23.09.2013г. до Дирекция ОДОП – гр. …, препратено ни по компетентност и постъпило с вх. № … от 02.10.2013 год. при Дирекция ОДОП – гр. …,Ви уведомяваме за следното:
Изложена фактическа обстановка:
Вие сте български гражданин, с постоянен адрес в България. На 06.02.2012 г. сте сключил договор за работа с фирма от Федерална Република Нигерия, където пристигате на 30.04.2012 г. Получили сте Интегрирано разрешително за живеене в Нигерия и карта за чужденец. Според местното законодателство на тази страна, всеки който е установен в нея повече от 183 дни в годината трябва да плаща данък върху общия доход за получените възнаграждения.
В България не извършвате трудова, професионална или стопанска дейност. Притежавате собственост, която управлявате от чужбина. Семейството Ви живее в България. През 2012 г. сте заплащали здравноосигурителни вноски като безработно лице и сте закупували лекарства, реимбурсирани от НЗОК.
Задавате въпроси: Следва ли да се определяте като местно лице по смисъла на ЗДДФЛ, при условие, че трудовата Ви дейност е извън България и повече от 183 дни от годината се намирате извън територията на страната? Следва ли да подавате ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и дължите ли данък в България?
Предвид изложената от Васфактическа обстановка и действащата нормативната уредба изразявам следното принципно становище:
В нашата данъчна система са приети и съгласно ЗДДФЛ се прилагат два основни принципа за облагане доходите на физическите лица:
– принципът за облагане на доходите на лицата при източника, т.е. придобитите от тях доходи от източник на територията на дадената страна, да подлежат на облагане в тази страна, независимо дали получателят им е местно или чуждестранно лице; и
– лицата, които се приемат за местни за дадената страна, се облагат в тази страна за своя световен доход, т.е. както за доходите с източник в страната така и за доходи от източник в чужбина.
В резултат на това, ако дадено лице има доходи от източник в чужбина,то те ще подлежат на облагане както в държавата – източник на дохода, така и в тази на коятото е местно лице.
При това възниква т. нар. “двойно данъчно облагане“. С цел елиминирането му, държавите сключват “Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане“ (СИДДО).
България има сключени такива спогодби с почти 70 държави, но към настоящия момент няма сключена “Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане“ с Федерална Република Нигерия.
При определяне на реда за облагане на печалби или доходи, получени на територията на страната, е изключително важно да бъде определено дали по смисъла на закона те се приемат за получени от източник в страната и дали при съответните обстоятелства получателят им – юридическо или физическо лице се квалифицира като “местно“ или чуждестранно лице“ за целите на облагането.
Критериите,по които дадено физическо лице се квалифицира като “местно “ по смисъла на ЗДДФЛ, са регламентирани в разпоредбите на чл. 4 от същия закон. Съгласно неговата ал. 1, местно физическо лице, без оглед на неговото гражданство, е лице:
– което има постоянен адрес в България, или
– което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
– което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
– чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Начинът, по който са формулирани обстоятелствата, при които дадено физическо лице се приема за местно за целите на подоходното облагане, показва, че наличието дори само на един от изброените критерии е достатъчно, за да се приеме, че дадено физическо лице е местно по смисъла на ЗДДФЛ.
При оценката за данъчния статут на дадено физическо лице е препоръчително критериите по чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ да се изследват и анализират последователно, така както са изброени от законодателя.
Преценка относно това дали при дадени конкретни обстоятелства едно физическо лице е местно или чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ, следва да се даде след комплексна оценка на тези обстоятелства.
Необходимо е да се извърши практическа преценка за влиянието на отделните обстоятелства, посочени за целта в чл. 4 от ЗДДФЛ:
1. Постоянен адрес в България
По смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството си, е лице което има постоянен адрес в България. Законът не дава специална дефиниция на понятието “постоянен адрес“. За целта чрез т. 2 на § 1 от своите ДР той препраща към неговото определение, дадено в § 1, т. 3 от ДР от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/. На това основание и за целите на ЗДДФЛ постоянен адрес е адресът в населено място на територията на Р. България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението. Данните за постоянния адрес на физическото лице се вписват във всеки документ за самоличност, който се издава на българските граждани по реда на ЗБЛД (лична карта, паспорт или свидетелство за управление на МПС).
2. Пребиваване на територията на България повече от 183 дни през всеки 12 -месечен период.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12 -месечен период. В тези случаи лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни.
Доколкото не са поставени специални, законови изисквания за наличие на конкретни документи, чрез които се удостоверяват периодите на пребиваване в страната, за целите на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ могат да се ползват: декларация от данъчно задълженото лице, както и всякакви документи, върху които има отбелязвания от страна на компетентни органи на датите на излизане и влизане в страната. Такива документи могат да бъдат например:копие от паспорт, заместващ го документ или военна карта за самоличност, както и удостоверение от съответната районна дирекция на МВР (за българските граждани);
3. Център на жизнени интереси
Този критерий е от изключителна важност, тъй като според нормата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството си е лице, чийто център на жизнени интереси се намира в България. Следователно на основание чл. 4, ал. 4 от закона, центърът на жизнените интереси на дадено лице се намира в България и то е местно за целите на подоходното облагане, когато интересите му са тясно свързани със страната.
В тази връзка трябва да се има предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. За целта обект на изследване са местонахождението на семейството и собствеността на лицето, мястото, от което това лице осъществява своята трудова, професионална или стопанска дейност, както и мястото, от което то управлява собствеността си. Следва да се вземат предвид семейните и обществените връзки на лицето, неговите ангажименти, политическите, културните или други дейности, мястото на неговия бизнес, мястото, от което управлява своето имущество и т.н. Необходимо е обстоятелствата да бъдат изследвани в тяхната цялост, като особено внимание следва да се обърне на съображенията, свързани с личното поведение на лицето.
Оценката дали дадено физическо лице се квалифицира като “чуждестранно“ се прави по метода на изключването, т.е. като чуждестранни се квалифицират физическите лица, които не могат да бъдат дефинирани като “местни“ на базата на критериите, определени от закона. Следователно, ако дадено физическо лице не покрива нито един от посочените критерии за местно лице, на основание чл. 5 от закона за целите на подоходното облагане то се приема за чуждестранно. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ(чл. 5 от ЗДДФЛ).
От приложеното от Вас копие на паспорт се установява, че от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. сте пребивавали на територията на България по-малко от 183 дни. Независимо от това обстоятелство, тъй като имате постоянен адрес в България, при условие, чепритежаватеимущество в страната и семейството Ви живее в България, може да се оцени, че покривате 2 от посочените 4 критерии за местно лице, от което следва, честе запазили центъра на жизнените си интереси в България.Това, че нямате трайно установяване в чужбина се подкрепя и от обстоятелството, че се осигурявате здравно в РБългария и се ползвате от правата, произтичащи от това осигуряване. Извършването на професионална дейност и полагането на труд в друга страна, не ви прави автоматично чуждестранно физическо лице.
Предвид гореизложеното, срокът на пребиваване извън страната не е единственият критерий по силата на който физическото лице може да се квалифицира като местно или като чуждестранно за целите на българското данъчно законодателство.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Тъй като към настоящия момент, няма сключена спогодба между Република България и Федерална Република Нигерия за избягване на двойното данъчно облагане, то местните физически лица, които са получили доходи от Федерална Република Нигерия и са платили данъци в чужбина, не се признават у нас и техните доходи следва да се облагат и в Българияпо реда на действащия ЗДДФЛ.
При положение, че физическото лице е местно по смисъла на ЗДДФЛ, то същото ще бъде носител на задължението за данъци както за придобитите доходи в страната, така и за придобити доходи от източник в чужбина, като е задължено да декларира получените доходи в страната и в чужбина в годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ /образец 2001а/.
Относно данъчното облагане за доходите, които ще получавате по така описания от Вас казус, следва да имате предвид, че съгласно § 1, т. 26, б. “е” от ДР на ЗДДФЛ ”трудови правоотношения” са: правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, както и правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната.
Независимо, че са приравнени на трудови така посочените правоотношения, доходът подлежи на деклариране с ГДД, в Приложение 1 и 1а и данъкът се заплаща от лицето получател на дохода /чл. 50 ал. 3 от ЗДДФЛ/.
Срокът за подаване на декларацията, както и за внасяне на дължимия данък върху общата годишна данъчна основа е 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.