КСО – чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 и ал. 6, чл. 5, ал. 4, чл. 6, ал. 3, т. 8 и т. 9 и ал. 10, чл. 7, ал. 3 и ал. 6, чл. 127, ал. 1 ичл. 158;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 3;
НЕВДОВ – чл. 4;
Наредба № Н-8/29.12.2005 г. – чл. 3, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 1;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 11;
ДОПК – чл. 128, ал. 1 и чл. 129
ОТНОСНО: Прилагането на чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – ….. с вх. № ….. от 13.07.2012 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, представляваното от Вас дружество е сключило граждански договори с физически лица за упражняване на строителен надзор по време на строителството на конкретен строеж. Две от физическите лица /пенсионери/ не са декларирали обстоятелствата, предвидени в утвърдената със заповед на министъра на финансите „Сметка за изплатени суми”, необходими с цел коректното определяне на дължимото възнаграждение, данъка по ЗДДФЛ и задължителните осигурителни вноски. В тази връзка се интересувате за следното:
1.Следва ли дружеството да начисли дължимите осигурителни вноски за тези лица върху максималния месечен осигурителен доход, при условие, че те не са декларирали горепосочените обстоятелства?
2.Следва ли дължимото възнаграждение, определено след приспадане на личните осигурителни вноски и авансов данък, да се депонира по сметката на дружеството?
3.След деклариране на обстоятелствата по сметката за изплатени суми, какъв е редът за коригиране на изплатените възнаграждения и начислените осигурителни вноски и за възстановяване на надвнесените вноски?
4.В кой момент възниква задължението за начисляване и внасяне на осигурителните вноски и разплащане с изпълнителите по сключените граждански договори?
При така представената фактическа обстановка и поставени въпроси, изразяваме следното становище по запитването:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
?лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;
?лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
Осигурителните вноски за лицата, работещи без трудово правоотношение /граждански договор/ се дължат върху полученото възнаграждение, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /чл. 6, ал. 4 от КСО/. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които е положен трудът. Осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените лица в определно съотношение /проценти/, съгласно чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9 от КСО.
Лицата, които имат отпусната пенсия и работят без трудово правоотношение, се осигуряват по свое желание /чл. 4, ал. 6 от КСО/.
При изплащане на възнаграждения за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващи се лица /лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от КСО/ осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Тези лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица/.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, които са родени след 31.12.1959 г., се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване /чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО/.
Здравното осигуряване на горепосочените лица се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3, букви „а” – „в” от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, който е уеднаквен с осигурителния режим, регламентиран в КСО. Изключение правят случаите, при които лицата получават пенсия. Поради липсата на изричен текст в ЗЗО, аналогичен на чл. 4, ал. 6 от КСО, здравноосигурителни вноски се дължат от тези лица и когато имат отпусната пенсия.
Съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1.доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
2.осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3.доходи за работа без трудово правоотношение.
С оглед определената в чл. 6, ал. 10 от КСО поредност на доходите, върху които се дължат осигурителните вноски, в чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДОВ/ е въведено задължение за лицата, когато работят по допълнителен или по втори трудов договор, или без трудово правоотношение, при изплащане на възнаграждението да декларират сумата, върху която са направени осигурителни вноски по всеки от договорите. Тъй като неизпълнението на посоченото изискване не представлява нарушение по чл. 355 от КСО, което се санкционира от органите на НАП, в тези случаи е необходимо лицата да бъдат подробно информирани за това, какви могат да бъдат последствията от неподаването на декларацията по чл. 4 от Наредбата – надвишаване на максималния месечен размер на осигурителния доход, в резултат на което биха се явили надвнесени осигурителни вноски /неправилно определяне на данъчната основа/, неспазване поредността на доходите по чл. 6, ал. 10 от КСО, което би довело до внасяне на осигурителни вноски в непълен размер от страна на единия работодател или на неоснователно внесени осигурителни вноски от другия/те работодател/и /възложители, самоосигуряващи се лица/, необходимост от извършване на корекции по подадените в НАП декларации за осигурителния стаж и доход на лицата и на издадените им документи за пенсиониране, както и други нежелателни административни усложнения.
По отношение на момента, от който възниква задължението за внасяне на дължимите осигурителни вноски за лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, следва да се има предвид, че тези лица подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 или 6 от КСО, когато получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата /след намаляването му с нормативно признатите разходи/, а за осигурените на друго основание независимо от неговия размер. Следователно, осигурителните вноски за тези лица стават дължими едва след като сумите по договорите за работа без трудово правоотношение бъдат изплатени на изпълнителите. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от КСО относно внасянето на осигурителни вноски върху начислени, но неизплатени трудови възнаграждения, не се прилага при начисляване на възнаграждения по договори за работа без трудово правоотношение.
В тази връзка, в чл. 7, ал. 6 от КСО е регламентиран срок за внасяне на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване – до 10-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. Осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване се превеждат едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване /чл. 158 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 3, буква “в” от ЗЗО/.
За лицата, работещи без трудово правоотношение, се подават данни съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителите /декларации образец № 1 и № 6/. На основание чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, декларация образец № 1 за работещите без трудово правоотношение лица се подава от осигурителите, техните клонове и поделения в компетентната териториална дирекция на НАП в срок не по-късно от 10 дни след изтичане на срока по чл. 7, ал. 6 от КСО. Срокът за подаване на декларация образец № 6 е не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който са били дължими осигурителните вноски /чл.3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г./.
В конкретния случай задължението на дружеството в качеството му на възложител по сключените договори за работа без трудово правоотношение /граждански договори/ с физическите лица ще възникне след изплащане на възнагражденията, като крайният срок за внасяне на дължимите осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване върху изплатените суми следва да бъде 10-то число на месеца, следващ месеца на изплащането им. Поетото съгласно договорите задължение към лицата за изплащане на възнагражденията на определена, по-ранна дата, обвързана с издването на акт обрИзх. № 15, е неотносимо към разпоредбите на задължителното обществено осигуряване. В този смисъл поставените в запитването въпроси относно разплащането на дружеството с изпълнителите по сключените граждански договори и за коригиране на възнагражденията са извън компетентността на НАП.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго /чл. 129 от ДОПК/.