Изх. № 24-31-14
Дата:27.04.2011 год.
ЗДДФЛ, чл. 29;
ЗДДФЛ, чл. 43;
ЗДДФЛ, чл. 45, ал. 4;
ЗДДФЛ, чл. 65 – 68;
ДОПК, чл. 15, ал. 2.
ОТНОСНО: Прилагането на чл. 43 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
По повод Ваши писмени запитвания до Дирекция ОУИ – …, препратени по компетентност в ЦУ на НАП и заведени с вх. № 24-31-14/21.01.2011 г. и 24-31-105/20.08.2010 г., изразявам следното становище:
В запитването Ви е описана следната фактическа ситуация:
Самоосигуряващи се лица са декларирали пред платците на доходите това свое качество чрез декларация по чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ. Въпреки подадената декларация получателите на дохода „са изявили желание” платеца на дохода по извънтрудово правоотношение да удържи и внесе за тяхна сметка авансов данък 10 на сто. Удържаният от самоосигуряващите се лица данък е преведен по ЕИК на възложителя и не се локализира в данъчно-осигурителната сметка на получателя на дохода, като с едно платежно нареждане е преведена сума на няколко лица без същите да бъдат индивидуализирани. Платците на дохода са издали служебни бележки за удържания от възнаграждението на самоосигуряващите се лица данък, които лицата прилагат към годишните данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които като резултат е деклариран данък за възстановяване. Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Следва ли на самоосигуряващото се лице да бъде отказано възстановяване на деклариран от него надвнесен данък, въпреки че то разполага с документ удостоверяващ удържане и внасяне на данъка?
2. Следва ли по отношение на възложителите да се предприемат някакви действия и какви?
3. Следва ли удържаният данък от възложителите да бъде отразен в ДОС на самоосигуряващото се лице и по какъв начин да бъде извършено това?
4. Ако самоосигуряващото се лице не е подало декларация по чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ пред платеца на дохода и същият му е удържал и внесъл авансов данък и по годишната данъчна декларация е формиран като резултат данък за възстановяване какви действия следва да се предприемат?
Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
На основание чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Това правило не се прилага само, когато кумулативно са изпълнени условията на чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно:
?лицето, придобиващо дохода е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО); и
?лицето е декларирало това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода.
В тези случаи, на основание чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, както и когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на авансовия данък се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода.
Сроковете и редът за внасяне на данъка, удържан от платеца на дохода е регламентиран в разпоредбите на чл. 65 и 66, а сроковете за внасяне на данъци от лицето, придобило дохода – в чл. 67 и 68 от ЗДДФЛ. Към тях изрично препраща и разпоредбата на чл. 43, ал. 7 от ЗДДФЛ по повод внасянето на авансовия данък за доходите от стопанска дейност по чл. 29 от закона.
Предвид цитираните разпоредби, по поставените въпроси изразявам следното становище:
1. По въпроси 1 и 3:
Представянето на писмена декларация от самоосигуряващото се лице, придобиващо доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, освобождава платеца на дохода от задължението да удържа авансово данък и съответно да издава сметка за изплатени суми и служебна бележка. Това е така, защото според нормата на чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, в тези случаи данъкът се внася от лицето, придобило дохода. Обстоятелството, че платецът на доходите е издал служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ без да има такова задължение по закон води до последица издаденият документ да не може да послужи за безспорно доказателство за приспадане/възстановяване на удържания данък при годишното облагане на физическото лице. При започнало производство във връзка с подадено искане за възстановяване или прихващане на данък, органът по приходите е длъжен да установи всички факти и обстоятелства, имащи отношение към задълженията на физическото лице, включително чрез извършването на насрещна проверка по реда на чл. 45 от ДОПК.
В случаите, когато се установи, че самоосигуряващото се лице е представило при изплащането на сумата писмена декларация пред платеца на дохода, но въпреки това платецът е удържал авансовия данък от лицето, е налице хипотезата на чл. 15, ал.2 от ДОПК. На това основание, данъци или задължителни осигурителни вноски, удържани и внесени от лице, което е задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, се смятат за платени от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане са били удържани, дори и когато не е имало задължение за удържане. По силата на цитирания законов текст следва да се приеме, че авансовият данък по чл. 43 от ЗДДФЛ, ако същият е преведен във фиска, се смята за платен от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане е бил удържан, независимо, че платецът не е имал задължението за удържане на данъка. Поради това и в случай, че лицето – платец на дохода отправи към приходната администрация искане завъзстановяване на сумата по реда на чл. 128 – 129 от ДОПК, същото следва да бъде разглеждано като недопустимо, тъй като право на възстановяване в случая (при надвнесен данък) ще има лицето, от чието възнаграждение данъкът е бил удържан.
Във връзка с описания от Вас случай (въпреки подадената писмена декларация получателите на дохода „са изявили желание” платеца на дохода да удържи и внесе за тяхна сметка авансово данък) следва да се уточни, че няма законова забрана платецът на дохода да внесе авансовия данък по чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ. От друга страна, с цел коректно прилагане на разписания в ЗДДФЛ механизъм за авансово облагане на доходите, в този случай той трябва да действа от името и за сметка на данъчно задълженото физическо лице. Това означава, че данъкът следва да се внася по реда на чл. 67, ал. 1 и 2 и чл. 68 от ЗДДФЛ, т.е. до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода в републиканския бюджет по сметка на ТД на НАП по постоянния адрес на местното физическо лице. Освен това физическото лице е задължено да документира придобитите от него доходи по реда на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, т.е. като издаде документ, съдържащ реквизитите на първичния счетоводен документ по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството.
В конкретният случай, данъкът не е преведен в ТД на НАП по постоянния адрес на физическото лице, а в ТД на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода. Този факт, обаче, не може да се използва като аргумент и основание на физическото лице да бъде отказано възстановяване на декларирания от него „данък за възстановяване”. Необходимо е данъкът да бъде прехвърлен от данъчно осигурителната сметка на платеца в данъчно осигурителната сметка на физическото лице, като прехвърлянето на средствата може да се осъществи едва след извършването на необходимите процесуални действия, предвидени в ДОПК и утвърдените процедури. Процедурните правила за корекции на плащания в рамките на различни задължени лица са налични в Дирекция „Обслужване”. Те са описани в процедура „ОПЗ-1” т. 4.5.3 „Срокове и действия при осчетоводяване и корекция на плащания”.
Следва да се уточни, че в разглежданата хипотеза (подадена пред платеца писмена декларация, че лицето придобиващо дохода е самоосигуряващо се лице)отговорността за невнасянето или за несвоевременното внасяне на авансовия данък и/или за неправилното му определяне е на данъчно задълженото физическо лице. Например, ако платецът на дохода е внесъл данък от името и за сметка на самоосигуряващото се физическо лице, но със закъснение – физическото лице ще дължи лихвата за несвоевременното му внасяне в приход на републиканския бюджет.
2. По въпрос 2:
По смисъла на чл. 3 от ЗДДФЛ, данъчно задължени лица по този закон са:
?местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;
?местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.
Следователно, когато получателят на дохода е самоосигуряващо се лице и е декларирало това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода, на основание чл. 43, ал. 5 и 6 от ЗДДФЛ, предприятието и самоосигуряващото се лице -платец на дохода не попада в обхвата на чл. 3 от закона и съответно не е данъчно задължено лице. В тези случаи разпоредбата на чл. 18 от ДОПК не може да бъде приложена, тъй като в конкретната хипотеза платецът не е лице, задължено да удържа и внася авансовия данък.
Органите по приходите следва да информират платците относно коректния начин за внасяне на данъка, в случаите в които те доброволно решат да действат от името и за сметка на данъчно задълженото физическо лице, с цел в бъдеще да се избегнат случаите на погрешно превеждане на сумите в бюджета.
3. По въпрос № 3:
Когато самоосигуряващото се лице не е представило при изплащането на дохода по чл. 29 от ЗДДФЛ писмена декларация, платецът е задължен да определи, удържи и внесе дължимия авансово данък, тъй като не е изпълнено едно от условията визирани изрично в нормата на чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ. Следователно в този случай, платецът е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, т. 2 от ЗДДФЛ и като такъв носи отговорност за коректното определяне, удържане и внасяне на дължимия авансов данък за изплатените от него доходи по чл. 29 от ЗДДФЛ.
Иначе казано, за целите на авансовото облагане по чл. 43 от ЗДДФЛ, фактът че физическото лице – придобиващо дохода е самоосигуряващо се лице не е достатъчен да отмени задължениетона платеца на дохода, регламентирано в чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ. Необходимо е това обстоятелство да е декларирано с писмена декларация пред платеца на дохода. Нещо повече, тъй като задължението за авансово облагане на доходите по чл. 29 от ЗДДФЛ възниква при изплащането на дохода от платеца – въпросната декларация следва да се представя при всяко изплащане на суми, а не еднократно. Възможност за еднократно предоставяне на документ пред платеца на дохода, имащ отношение към определянето и удържането на авансовия данък по чл. 43 от ЗДДФЛ, е предвидена единствено за лицата с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто във връзка с прилагането на чл. 43, ал. 2 от закона.
Когато физическото лице, придобиващо доход по чл. 29 от ЗДДФЛ е самоосигуряващо се лице, но не е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, се прилагат разпоредбите на чл. 45, ал. 4, чл. 65, ал. 11 и 66, ал. 1 от ЗДДФЛ, а именно:
– платецът, издава за изплатените доходи и удържания данък сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода;
– данъкът, който платецът на дохода е задължен да удържи по чл. 43 от ЗДДФЛ се внася до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан в републиканския бюджет по сметка на ТД на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода.
Служебната бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, издадена от платеца на доходите в този случай се прилага към годишната данъчна декларация на физическото лице придобиващо дохода с цел удостоверяване на удържания авансово данък – този данък се включва на съответния ред в Част ІІІ от Приложение № 3 ”Авансово удържан и/или внесен данък по реда на ЗДДФЛ”.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/